На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова.
Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и магистратура "Библиотечно-информационни науки и културна политика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикува поезия и литературна критика във в. "Капитал Light", "Сега", "Стършел", "Литературен форум", "Ах, Мария“, "Литературен вестник", "Култура“, "Съвременник“ и др.
Превежда от руски: Михаил Бахтин, Михаил Ямполски, Борис Дубин, Михаил Епщейн; поезията на Йосиф Бродски, Леонид Шваб, Олег Юриев, Павел Арсениев, Глеб Шулпяков, Полина Барскова, Анна Глазова.
Има награди от национални конкурси за поезия и оперативна критика, а нейни стихове са преведени на испански, английски, хърватски, руски, румънски.
Първата ѝ книга е от 2007 година – "По следите на Мадлен“. Следват "Не-снимане“, 2013, номинирана за Националната награда за поезия "Иван Николов“, "Хирошима моя“, 2017, и "Пристанището на часовника“, 2022.
За последната ѝ книга Зорница Христова пише: "В стихотворенията на Мария Липискова има една жена, която стои на ръба на живота, като град на ръба на Космоса. До нея се простира празнота и тя общува с нея. И общувайки с празнотата, общува със себе си. Успява най-сетне да чуе това, което денят, другите, думите са заглушили. Сега тя заглушава думите. Потапя се в мълчанието като в лечебна вода, последна вода."
Светла памет!
С Мария Липискова ще се сбогуваме утре (петък, 21 март) от 10:45 на Централните гробища.
