Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев, журналист в "Дойче Веле".
Случаят "Чефо"
"За да тръгнем от конкретния случай, нека поставим по-оптимистични рамки, че и двете страни са прави. Самият Чефо казва, че е получил финансиране и е имал партньорство с Министерството на отбраната към онзи момент и е обявил, че си кооперират с Министерството още в началото от поредицата, но никъде не е маркирано, че има финансова подкрепа. В същото време Стефан-Чефо няколко пъти натърти, че той не е журналист и не е длъжен да спазва тези стандарти, които всички ние, които работим в медии, сме длъжни да спазваме, включително и по законови причини.
Та, от тази страна, можем да кажем, че той е прав. В крайна сметка, произвежда съдържание онлайн и никъде в условията на ЮТуб не е посочено ясно, че трябва да упоменаваш с какви подбуди правиш някакво съдържание.
Другата страна каза – да де, ама не е честно, защото ние се доверяваме на тези хора, които имат огромно влияние сред цялото общество. И много колеги журналисти, а и такива, които са със съмнително реноме, скочиха и казаха, че това не е ок – човек, който твърди, че е независим, да бъде материално подпомаган от институция.
Той на свой ред пък отговори, че е убеден във всичко, което казва в предаването си, и мнението му не е повлияно от материалната страна на нещата.
Освен това се оказа, че твърденията, че той кани хора като проф. Тагарев, защото е платено от Министерството, тези твърдения не са верни. Важното в случая е, че не е ясно дали това стига до широката аудитория, а именно, че Министерството е платило не интервютата на Чефо, а няколкото кратки видеоформати и няколко други интервюта, по една конкретна инициатива – млади хора да се включват в армията. И той публикува договора си с Министерството, в който това ясно се вижда.
Сега въпросът е защо тази информация не беше обществено достъпна по-рано?"
Журналисти ли са влогърите, и медии ли са социалните мрежи
"Кой на какви стандарти отговаря и кой е длъжен да спазва стандартите, въпрос на избор ли е това, или аудиторията може да прави саморегулация, като откаже да гледа или слуша някого, защото е направил нещо, което не е морално.
На тези въпроси еднозначен отговор няма и не го търсим само ние, търси го цял свят. Особено на фона на САЩ, където има проучвания, които доказват, че участието на Доналд Тръмп във водещи подкаст формати, като например Джо Роугън, са повлияли на избора на младите хора. За Германия и високия резултат на "Алтернатива за Германия" важи същото. Аз лично не мога да дам отговор дали Чефо е журналист, и каналът му в ЮТуб е медия или не."
Какво отличава медиите от онлайн свободното съдържание
"Онлайн повечето издания спазват същите изисквания, каквито биха спазвали и в ефир, и на хартия – платеното съдържание задължително да е маркирано като такова. Вътрешните правилници на обществените медии или такива с държавно финансиране са винаги публично достъпни. Там е пределно ясно например дали един текст минава през 4, през 6 очи или редактор и проверка на фактите. Съответно е ясно и какви ценности отстоява тази медия. Това при влогърите не е необходимо и те не го правят, защото често дори не им е изгодно да го правят.
Ще се върна на САЩ, там проследяваме много интересен феномен с Джо Роугър, защото неговият подкаст е сред най-посещаваните. Та, той никога не казва ясно и открито – аз подкрепям Републиканската партия или Доналд Тръмп. Тази му линия се манифестира през гостите, които кани – те винаги казват неговото мнение и никога не им противостои.
Ние, като медии – обществени и финансирани от държавата – не можем да си позволим такова нещо и носим отговорност с право на отговор, когато засегнем някого. Но по принцип, когато има финансов контекст за една медия и съдържанието ѝ, то той винаги трябва да бъде ясен."
Четирихилядниците и доверието
"Случаят с Чефо всъщност дойде много добре на набедените за "четирихилядници" и сега те казват – ей ви ги десетхилядниците.
Доверието е основният проблем според мен. Скоро четох едно изследване за фалшивите новини и възприятието им. Авторите заключват, че хората са много по-склонни да разпознаят фалшива новина като такава, отколкото да повярват в истинска новина. Това е много важно в контекста на доверието.
Борбата всъщност вече не е да просветим хората, че съществуват фалшиви новини, те знаят. Проблемът е да не заклеймяват всичко като фалшива новина. Такива казуси като Чефо, за съжаление, допринасят към това. Да, той няма да е точно фалшива новина, но ще е манипулативно, защото внушението в случая е, че на всеки му се плаща, за да говори определени неща. Това е лошо. Държавите, които имат най-големи проблеми с демокрацията и свободата на словото, и най-склонни и податливи към руска пропаганда, са държавите, в които има ниско доверие към новините, към медиите и към журналистите. Такива държави, според проучването на "Ройтерс", са: Унгария, Гърция, България и Румъния, където имаме под 30% доверие в медиите като цяло. Не смятам, че доверието към някого ще спадне, ако той честно е казал на аудиторията си, че за определено съдържание е получил пари. Но доверието се срива, когато аудиторията разбере постфактум или си задаваш въпроси.
Без да споменавам имена, интересно е как се финансират хора, които имат толкова голям финансов ресурс, че да харчат част от него в размери на стотици хиляди, например, за да промотират съдържанието си онлайн в социалните мрежи, и тези хора са последователите и привържениците на концепцията за "мир". Който мир означава една държава да се откаже от териториалната си цялост и независимостта си в името на това да е "мир". Да попитаме откъде идват парите на тези хора?"
Стратегии и пропаганда
"Има различни стратегии на пропаганда, идваща от тоталитарните режими. Има основна разлика между китайската и руската пропаганда. Китайската е "положителна", в смисъл, че акцентира върху наратива – колко е хубаво в Китай. Руската, е свързана с наратив – не обяснявайте колко е добре при нас, а хващайте всеки един проблем, който има на Запад и го раздухвайте така, че да създадете представата, че всичко там е зле."
За възможността социалните мрежи да бъдат регулирани, цензура ли е това, както и кой иска доверието в медиите да е сринато, чуйте в звуковия файл.
Снимка – Николета Атанасова, БНР
