"Родителите ми, заедно с много студенти евреи по медицина от България пристигат в Израел през 1948 г. Оставало им само последен семестър за да се дипломират в Медицинската академия в София. Дошли в страна, където дори нямало медицински факултет в някой от университетите. Участвали в младежката делегация, която се обърнала към първия израелски премиер - Бен Гурион, с настояване да де открие липсващото учебно заведение, за да се дипломират. В страната имало остра нужда от лекари и медицински персонал. Успяват. Те са от първия випуск. Баща ми става кардиолог, майка ми - семеен лекар. Нещо повече - тя става преподавателка в по специалността „джи-пи“ в новосъздаденото учебни заведение. Братът на майка ми успява да завърши образованието си в България и тук специализира ортопедия. Синовете ми също учат медицина. Както се шегуваме помежду си лекарските фамилии: липсва им въображение да изберат нещо друго. Но може би истинската причина е, че от малки съпреживяват сложния живот на родител - лекар и са подготвени за трудностите и удовлетворението от тази професия.
Родителите ми са като всички евреи дошли от България, много обичат и се гордеят с държавата, от която идват. Така се получава, че донесли духовните ценности на този народ, самите те се превръщат в най-обичания етнос тук, спомня си проф. Давид Варсано.
И още:
"Избрах специалността очни болести по две причини. Първата е романтична. Няма нищо по красиво от това да погледнеш човек в очите. Красиви са и здрави очи пред лекарския апарат. А втората: че това е начинът да помогна тези очи да се ползват колкото се може по-дълго от пациентите ми. Работя както в общественото здравеопазване, така и в частна клиника. Имам много изследвания в областта на хирургия на роговицата, лазерно отстраняване на причините за ползване на очила и катаракта.
Най-цитираното мое изследване е: влияе ли върху качествата на роговицата времето до присаждане. Има ли значение дали тя е взета от съседна стая в клиниката или е донесена със самолет с трансатлантически полет? Резултатите показват, че няма разлика и че не ѝ влияят нито налягането, нито самолетните електро-магнитни излъчвания. Това изследване е важно при трансплантациите на роговицата. От важните израелски иновации, в които съм участвал като изпробващ ги лекар, е това на дигитални очила по време на операция. Когато започнах да оперирам, в началото на кариерата си използвахме микроскопи, за да видим в детайли оперираното око. После се появи голям екран, на който виждахме как протича операцията. Беше по-добре, но не съвсем. Дигитални очила, разработени за авиацията, вече се използват и в хирургията. Бях сред първите очни хирурзи, които ги изпробваха. Не се налага да си надвесен над болния, а виждаш какво вършиш в момента, разполагаш в реално време и с цялата съпътстваща информация за пациента. Да, сега само ги изпитват, а предстои започване на производство и пласмент. Мисля, че не след дълго ще станат нещо обичайно за хирурзите.
Всички лекари в последните години изпробваме изкуствения интелект като помощник при операции.
При катаракта му възлагаме да изчисли параметрите на лещата, която трябва да се подмени. В момента събираме достатъчно Биг дата за създаване на алгоритъм, при разчитане на изследвания за конкретно, трудно за диагностициране заболяване на роговицата. Вече се използва при операции на ретината.
Много често ме питат опасен ли е изкуственият интелект в хирургията. Все едно, че питат опасен ли е скалпелът? Зависи в чии ръце е. Но при него има още една опасност, предоверяването. Помня причината за самолетна катастрофа: автопилотът излязъл от строя, а пилотът не бил достатъчно опитен, за да управлява ръчно. Така е и в хирургията. Много е възможно в бъдеще голяма част от рутинните операции да се извършват от роботи, на базата на алгоритми, но не рядко възникват в процеса на операцията усложнения, които може да отстрани единствено истински лекар.
При очните болести има много тясна специализация. Например, аз не съм достатъчно компетентен при правене операция на клепача и обратното - хирург на клепача не е опитен да направи операция на роговицата. Но изкуственият интелект, на базата на Биг датата за очните болести, може да помага и на двама ни. Има и взаимно подпомагане на различни области на лечение. Използването на барокамера за лечението на различни заболявания, свързани с мозъка, поставя и въпроси, за които все още няма отговор - например дали може да помогне при възстановяване на зрение, при пострадал очен нерв.
Правени са изследвания за потребностите от очила в различните възрасти.
Най-често децата ползват очила заради така нареченото "лениво" око, но с течение на времето зрението им се регулира. В Китай са правени изследвания, на хора, ползващи микроскоп или други уреди с едното си око. От пренапрежение на това око, диоптрите му се увеличават за разлика от другото око. Има изследвания и за деца с късогледство, чието зрение през пубертета се регулира. Обикновено по-образованите хора по-рано поставят очила.
Еволюционно има изменения в зрението. Сега масовото се ползват екраните. Съвременните деца прекарват много време пред различни екрани. Направо се раждат с телефон в ръка. Засега няма достатъчно изследвания как това влияе на зрението. Учените повече се занимават как този феномен се отразява върху способността за съсредоточаване. Но това касае психологията и физиологията. За патология на окото все още няма достатъчно сравнителни изследвания за зрението.
Задават ми и въпроса дали прекалено тежък грим или лепене на изкуствени мигли могат да доведат до очни проблеми. Според мен не, тъй като се водят дълги клинични изследвания, докато даден козметичен препарат получи разрешение за продажба. Понякога има алергични странични ефекти, но не и свързани с очите, разказа още проф. Давид Варсано за "Хоризонт".
Още по темата в звуковия файл.
