Шепне гората. Не е песен, нито вик, привлича навътре омайна. И в лютиковата безкрайност тича момиче и гали цветята. Жълта съм и краката ми са жълти от прашеца им, а те двамата вървят отзад, за да си пея. Потъвам в синхрон с шепота и мисълта за миглите..
