"Усещането на концерта в София беше сякаш съм на църковна меса, а не на обикновен концерт. Публиката беше толкова концентрирана"
Холандският майстор на лютнята и минималистичния звук Йозеф ван Висем отправи метафизичен замах в Първо студио на Българското национално радио, по покана на "Аларма Пънк Джаз". Освен, че Висем ни спретна интимно изживяване в истории, светове и места, които всеки рисува с магията на въображението си, той не направи просто концерт, а представление като "църковна меса", както самият той определи концерта си в София, впечатлен от изключителната концентрация на публиката в Първо студио.
Но кой е Йозеф ван Висем?
Роден е в Маастрихт през 1962 г., ходи на уроци по китара от малък, а един ден в стаята на учителката по китара забелязва лютня. Първо се изненадва от формата на този инструмент, след това от звука и традицията в миналото. Започва да разучава лютнята и да изживява работата с този звук все по-вътрешно и все по-духовно.
През 80-те години участва в пънк банда, а по-късно се издържа от собствения си бар в Грьонинген, който според ван Висем е бил убежище на странници, особняци и музиканти-авантюристи. В един момент изоставя рокендрола и заминава за Ню Йорк, за да се отдаде в продължение на години в обучение и работа с лютнята.
Повратен момент в кариерата му на музикант е срещата в лондонския Сохо с лошото дете на независимото американско кино Джим Джармуш, при която ван Висем му подарява свои дискове, а резултатът: три албума, в които Джармуш е на китарата, а преди малко повече от две години ван Висем е поканен да напише саундтрака към философската, вампирска филмова рокендрол поема "Само любовниците остават живи" (2013).
В аудиото можете да чуете за софийската публика, срещата с лютнята и емоцията на тази музика, защо тя е изключително добра за филми, за лютнята като символ на чистотата на природата най-много днес, когато дори кръвта не е хубава (по "Само любовниците остават живи") и пънка.
Интервюто е на Юлия Владимирова.
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Ясно