Няма специален сезон за произведенията на високата литература - онази, която ни пронизва като с ледено острие и ни води из нажежения свят на плътните образи. Жан Жьоне с "Дневник на крадеца" е точно такава книга.
Животът на героите на Жьоне е част от неговия живот и може би заради това замахът, с който претворява уродливите образи на най-отчуждените в обществото - престъпниците, сутеньорите, проститутките - в красива естетика, напомняща "Цветя на злото" на Бодлер, но в проза.
Жан Жьоне е певец на злото, на еротизма, на насилието и хомосексуалната любов и един от предвестниците на бийт поколението. Син на проститутка, която не познава, Жьоне от малък започва да краде, да влиза в затвора и да бъде гонен оттам заради "хомосексуални актове", след което обикаля Европа, като проститутка и бездомник. Комбинацията между изискан стил на писане и експлозия на еротиката и красивото във физиката на беззъбите затворници и нищетата им, може да ви накара да искате да препрочитате предното изречение и дори да си водите записки.
В студиото на радио София Темз Арабаджиева сподели, че "Жьоне представя своята психотерапия, защото цялата книга е психодрама на неговите преживявания и една жанрова автофикция. Изключително фин еротизъм, въпреки грубите щрихи, които налага" .
Това е книга, изповед на човек, който не страда от собствените си постъпки и ни води в крайността на екзистенциализма между любовта, бруталността, омразата, кражбата, престъплението, насилието и удоволствието.
"Дневник на крадеца" в много голяма степен е произведение на времето си. Появява се през 30-те години и се нарежда до Селин, Хенри Милър с "Тропик на рака" и Джордж Оруел с "На дъното в Париж и Лондон".
Жан Жьоне е бил високо ценен от интелектуалци като Жан Кокто, Жак Дерида, Жан Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, които пишат студия за него и са повлияни от разбиранията му.
Чуйте повече за романа "Дневник на крадеца" в разговора на Юлия Владимирова с Темз Арабаджиева.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно