До момента 11-те лидери на балканските и централноевропейски държави не са постигнали съгласие за общи действия по миграционната криза. След края на формалната част от срещата високо равнище в Европейската комисия в Брюксел те продължиха преговорите на вечеря.

Предложенията на Жан-Клод Юнкер от понеделник да започнат конкретни оперативни действия срещу миграционната вълна са срещнали съпротива сред държавните лидери. Първи излезе сръбският премиер Александър Вучич, който съобщи, че конкретни решения в идните дни и седмици няма да има, но поне е било поставено началото на диалог:

Не плача, не хленча, не се оплаквам. Вече научихме, че ще получим някакви средства от ЕС, но сумата не е много значима. Сърбия е готова да приеме собствена квота бежанци, ако Хърватия вземе 2 000 души, ние ще вземем 3 000. Но какво да правим, ако те не желаят да стоят у нас? Да ги вкараме в затвора ли? Не мисля.

Българският премиер Бойко Борсов се е противопоставил на предложението на Юнкер Гърция и останалите страни по маршрута да искат подкрепа от ЕИБ, ЕБВР и Банката за развитие на Съвета на Европа за изграждането на центрове за подслон на мигрантите: 

Категорично не съм съгласен с формулировката да вземаме заеми от международни финансови институции, за да се оправяме с бежанската вълна. Винаги съм бил за стриктното спазване на маастрихтските критерии от всички държави в Европейския съюз – до 3% бюджетен дефицит, да не минава нагоре над 60% външният дълг. Сега с всичко това, което се предлага, някои държави може да се изкушат и да си подменят, да речем, цялата военна техника, граничарска техника и всичко останало със заеми и да вдигнат дефицити. След една година пак да отидем да говорим пък за финансова криза. Затова съм против.

Очакваме на бежанците да се предоставят базисни човешки условия за настаняване. Храна, вода, дрехи, подслон, училище за децата. Това е основно правило в Женевската конвенция, към която всички трябва да се придържат. Страните, които трябва да защитават външните граници на ЕС като Гърция и България, могат да получат пари и персонал като помощ от европейските институции. Но те трябва по-добре да охраняват границите.