Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На въпроса защо пише, Данило Киш отговаря – защото съм неудовлетворен от себе си и от света. Най-новата книга на български в превод на Людмила Миндова на големия писател е романът „Градина, пепел“, в който реалност и въображение са подчинени на невероятния му стил. Гледната точка е на детето, но основният герой е бащата – с присъствието и липсата му, времето – средата на ХХ век. Киш често пише като поет, казва Чарлз Симич по повод книгата. За всеки, който бе желал да разбере Киш, трудността идва от неговата уникалност, продължава Симич.
А словенският поет Алеш Дебеляк счита Киш за герой, поради това, че според него централният въпрос за писателя на ХХ век е въпросът за лагерите – Освиенцим и ГУЛАГ едновременно, както и за цялостната линия на своя живот и своето творчество, с което Данило Киш представлява най-благородното проявление на балканското въображение. Впрочем дълго есе за Данило Киш на Алеш Дебеляк можем да прочетем в следващия брой на сп. „Страница“, отново в превод на Людмила Миндова – преводач, но и изследовател на поетиката му, и в чиято бъдеща книга "Другата Итака", която трябва да излезе до края на годината, са включени няколко есета за Киш.
Художник на „Градина пепел“ е Кирил Златков, а редакторът ѝ и издател Георги Борисов прави паралел между Данило Киш и Йосиф Бродски – две големи писателски имена на съвремието.
Ясно
