Благовест Драгиев - за миналото, събрано в картички, за улиците с имена на дървета и за един мост със 100-годишна гаранция

Продължаваме с историите на Вършец, разположен на по-малко от 100 километра от София, с неговите аристократични вили, кръстени на цветя, наемани от големите столични (и не само) индустриалци. Та както пред тези вили цъфтяло съответното цвете, на което са били кръстени (я трендафил, я хризантема), така и улиците и алеите в града са били засаждани с различни дървета.
Така и нашето импровизирано пътуващо студио беше разположено на "главната" Алея с чинарите. Оттук започва и разговора ни с Благовест Драгиев, който от почти 4 години е уредник в общинския музей.
През 20-те и 30-те, когато е започнало благоустрояването на Вършец, всичко е ставало планово - така са се появили алеите с липи, брези, акации - разказва той и продължава с чинарите и как и защо се е наложило да се "влее" бетон в сърцевината на някои от тях. Чинарите или платаните скоро ще станат на 100 години и са с наистина впечатляващи огромни корони. В момента в музея имаме много интересна изложба от пощенски картички, само че уголемени до размер А3, така че и най-малките детайли да се виждат. И на някои от тези картички може да се видят тези чинари, когато са били съвсем малки - уточнява Благовест Драгиев и допълва, че експозицията може да бъде видяна до последната седмица на август. А надписите на оригиналните картички са на два езика - български и немски или френски, тъй като тогава в курорта е било пълно със западноевропейци.
И сега ги има, но далеч не са толкова много. Може да се види и казиното в оригинал, то по архитектурния план на арх Нешов е било много по раздвижено (арх. Нешов е виден видинчанин, "негови" са много сгради в областния център). Всички тогава нови идеи, течения, че и самите западноевропейски туристи са идвали по Дунава - тук с усмивка нашият гост допълва разказа за първата Мис Върец, която била от Русе с факта, че нейните подгласнички били от Лом и Видин.
Та за картичките - на една от тях от птичи поглед се вижда парка Слънчева градина и причината да се нарича така - централното слънце и всяка пътечка, която тръгва от него като лъч.
Благовест Драгиев ни разказа и още една история, случила се през 1895 година. Тогава Фердинанд закъсал с колесницата си в река Ботуна и щом се измъква, издава нареждане да се изгради мост, който и днес свързва Вършец и Враца. Захванала се италианска фирма, вдигнала моста. Но по-интересното е, че 100 години по-късно в общината във Вършец се получило писмо от същата тази италианска компания, в което се казвало, че вече не са отговорни за въпросния мост, защото 100-годината гаранция е изтекла.

Цялото интервю чуйте тук - заслужава си!