Писма за размисъл

Преводачката Александра Велева в предговора си към „Публични врагове“ – този „разговор“ чрез писма на Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви, пише: „Различията във възгледите, темперамента, характера и съответно начина на живот, личен и публичен, на двамата медийни врагове са доста съществени, но благодарение на тях те развиват теми, едновременно актуални и вечни, които именно поради споровете и несъгласията им провокират у читателя размисъл, карат го да се съгласи с единия или с другия или да не е съгласен и с двамата.“
Това е максимално сбито и точно определение на качествата на тази книга, която трудно може да бъде описана с няколко изречения. Започнал с един провокативен sms от страна на Уелбек, който още в първото писмо през януари 2008 констатира, че между двамата няма нищо общо, освен, че и двамата са „твърде недостойни личности“ и завършил с писмото на Бернар-Анри Леви през юли същата година, този задочен разговор освен всичко има и познавателна стойност. Той въвлича в света на писателя Уелбек, а също на интелектуалеца и общестквената личност Бернар-Анри Леви и прави своеобразен портрет на френското общество и съвременния свят, в който медиите играят една от централните роли.