За появата на заболяването основно значение имат наследствеността и обездвиженият начин на живот. По медицинска препоръка и необходимост до операция стигат около 10 000 българи годишно. Около 30-40 хиляди се лекуват консервативно.
Хроничната венозна болест на долните крайници е едно от най-разпространените заболявания в развитите страни на Европа и Северна Америка. За Стария континент данните сочат, че от лека форма на хронична венозна болест страда 80-85% от населението, а варикозни вени имат 60% от жените и 40% от мъжете.
Заболяването е изключително разпространено, всеки трябва да обърне внимание на този проблем – подчерта в Часът на здравето председателят на Дружеството по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология проф. Веселин Петров. – Всички капилярчета, разширени венички и венули, които виждате по краката, са израз на вече появило се заболяване, макар и в ранен стадий. Да не говорим за тежките случаи – тромбофлебити, дълбоки венозни тромбози, при които има опасност за живота на хората.
Проф. Петров цитира колега от международен медицински форум, според който след 8 часа на едно работно място всеки човек има признаци на първа степен на венозна недостатъчност.
Вените не трябва да се натоварват с продължително седене или стоене. Човек трябва да се движи, това помага на кръвната циркулация.
Печенето на слънце на болни е забранено.
Спортове могат да се практикуват от пациенти с венозна болест, допълни още проф. Петров. Не бива обаче да се търсят рекорди, които изискват свръхнатоварване. Особено благоприятно се отразяват ходенето, леко тичане или водните спортове.
Чуйте целия разговор с проф. Веселин Петров, за да научите и видовете терапевтични подходи и кога се стига до оперативно лечение.
В рамките на инициативата ще бъдат организирани и поредица безплатни профилактични прегледи на тези, които желаят да проверят в риск ли са от разширени вени.
Прегледите ще се извършат в най-големите 8 български града в седмицата между 10 и 14 юни, според график, който ще бъде публикуван предварително тук.
С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста интересни хора, от които научих много неща. Когато минавам покрай БНР сърцето ми бие по-бързо. Освен..
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..