Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Владимир Карамазов: Научих се да не се ядосвам, приемам нещата, каквито са

Владимир Карамазов
Снимка: Луиза Лазарова

На 7, 10 и 11 юли, по време на инициативата "Театър пред театъра", на откритата сцена пред Народния театър "Иван Вазов" ще бъде представен хитовият спектакъл "Спанак с картофи" с участието на Владимир Карамазов, Юлиян Вергов и Герасим Георгиев - Геро.

Една от "трите мечки" - Владимир Карамазов бе гост в "Радиоприемница" по Радио София. Над 400 представления в около 65 градове в цялата страна е равносметката, която направи актьорът на съвместната работа с Юлиян Вергов и Захари Бахаров (който в "Театър пред театъра" ще бъде заместен от Герасим Георгиев - Геро). Трите представления, които публиката ще види в началото на юли, ще бъдат и финалният акорд за досегашното общо сценично представяне на Вергов, Бахаров и Карамазов, включващо още постановките "Дакота" и "Арт". Вратата пред тях обаче остава отворена за нови съвместни проекти.

Има голяма разлика в поставянето на спектаклите на нормалната театрална сцена и това на открити сцени като площадите, коментира Владо Карамазов. Убеден е, че трябва да бъдат подбирани подходящите постановки именно за такива пространства, които да се вписват добре в околната среда. Самият той има какви ли не любопитни спомени от подобни спектакли в открити пространства, но заедно с това си дава сметка, че липсва основният елемент на комфорт, който е осигурен в театъра:

Аз, като актьор, се нуждая от тишина, от спокойствие и от концентрация. Навън това липсва, категорично. В момента, обаче, не се притеснявам по никакъв начин, защото излизам да играя "Спанак с картофи". Това представление сме го играли навсякъде, то е абсолютно адекватно на всякаква околна среда. Веднъж дори го играхме в ресторант, където имаше сватба, кючеци до дупка. Ние се забавлявахме, публиката също. Така че нищо не би ме стреснало, но при всички положения предпочитам да играя в театъра.

Актьорът се спря и на последното си увлечение - работата по официалния му сайт. Годините на сцената, вече цели 20, вероятно са една от причините, провокирали го да погледне към "неутъпкани територии", криещи своето предизвикателство:

Защото е нещо, от което аз уча, опитвам се да се развивам, опитвам се да стана добър в него. Сайтът е едно от тези неща. Моята професорка Надежда Сейкова винаги ни е казвала, че освен, че сме актьори, ние сме и личности, на които не малко млади хора ни подражават. И ние трябва да имаме съзнанието и за това. Социалните мрежи ми дават точно тази обратна връзка какво липсва на младите хора. И това, което мисля, че им липсва, е мотивация. Такава мотивация и светли примери, на които да подражават. Едно от нещата, които правя в сайта, е да запознавам моята аудитория точно с такива хора.

Владимир Карамазов бе категоричен, че творческата свобода е нещо постижимо. Тя е най-плодотворна, защото театърът е изкуство, което не може да се направи насила. Но за да стигнеш дотам, трябва да създадеш много неща отстрани, да си осигуриш този комфорт, което определено не е лесна задача. Самият той е начертал своя план и е поел по своя път към тази цел. А мъдростта в думите му пренася и в действията си. Вече се е научил да не се ядосва на заобикалящия го свят, осъзнавайки, че когато нещо трябва да се случи, то ще се случи независимо от всичко. Както и да приема нещата такива, каквито са...


Уеб редактор: Георги Петровски



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00