„СедянкаТА“ е още една от местните общности, за които разказваме тази седмица. Обединяващия фактор при нея е изкуството на дантелата, а Бистра Писанчева е един от създателите на общността.
Откакто е сформирана преди няколко години „СедянкаТА“ не се е разпуснала, а ражда дантели, изплетени по уникална технология, ражда и емоции, взаимодействие и връзки, несравними с други. Групата е неформална и няма регистрация като неправителствена организация. Въпреки това участва в международни изложби на т.нар. совалкова дантела, известна у нас като калоферска.
Как самотното и трудно изкуство на изплитането на света от фини нишки, ражда нов свят за хората, разказва Бистра Писанчева, която пише и дисертация по темата.
“СедянкаТА” се провежда вече осем години, като през това време идваха и си отиваха хора, но дори тези, които не идват при нас редовно, се чувстват част от тази общност, защото са се присъединили.
“Ние имаме нужда да си споделяме, да си показваме една на друга това, което сме направили. И колкото и добре да се работи насаме вкъщи, не може след това да покажеш това, което си направил”, обяснява Бистра Писанчева.
На срещите се обменя много и различна информация, обучават се и един друг самите участници. “Седянка - в този формат някога са се събирали тези, които могат да покажат и да научат тези, които не могат. Не е имало курсове, клубове, кръжоци и всякакви други групи. Една на друга жените са си показвали, без заплащане и без криене на занаята, защото това е било важно”.
В момента седянката се състои от около 20 души, като има и преподаватели за новите, които са се присъединили.
На тези седянки, жените са разменяли и рецепти, и съвети за къщата. “Дантелата е поводът да се съберем”, казва Писанчева и допълва, че именно непринуденото общуване ги прави социална група.
Чуйте повече в звуковия файл.
В седмицата, посветена на традиционните художествени занаяти, в предаването “Радиоприемница”, обръщаме внимание и на дантелата. В момента в Националния етнографски музей има прекрасна изложба, озаглавена “Кой създава и кой използва дантела”. Експозицията..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София..
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ),..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. –..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник...
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите ...