Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Райна Константинова: Финансирането е основополагащо за обществените медии

Журналистите Райна Константинова и Николай Петров за бъдещето на БНР като обществена медия

Райна Константинова и Николай Петров
Снимка: Ани Петрова

Обществените медии в Европа – а това е мястото, където те са възникнали и се развиват, са големи културни и социални институции. Те са важни, колкото и органите за управление на държавата. Затова са приети и съществуват редица документи, в които всички правителства поемат ангажимент да поддържат, да развиват, да пазят своите обществени медии.

Това коментира в „Радиоприемница“ Райна Константинова – журналист с дългогодишен опит в БНР и директор на департамент „Радио“ в Европейския съюз за радио и телевизия от 2001 до 2012 г.

По думите ѝ важността на обществените медии произтича и от факта, че са независими по дефиниция. Затова и изборът на ръководство преминава през процедури, гарантиращи тази независимост. Демократичната култура диктува, че без независими обществени медии не може да има социално-икономическо и културно развитие.

Никой не е против комерсиалните медии, но те работят за своята печалба. Обществените медии функционират за интереса на всички. Затова и на политиците задават въпроси, които невинаги се харесват. Обществените медии имат и свободата, и задължението да го правят.

Освен това финансирането им, ако е съобразено, ако е достатъчно – ги прави големи културни институции.

Финансирането е основополагащо – подчертана Райна Константинова. То трябва да е справедливо, да отговаря на потребностите, не трябва да е повлияно от политически съображения.

Има няколко модела на финансиране, посочи тя. Най-разпространен в Европа е с лицензионни такси (например във Великобритания всеки гражданин плаща 150 лири годишно, в Германия – 216 евро, в Словакия – 22, в Швейцария – 170 франка). Там хората са доволни, защото получават огромно разнообразие от радио и телевизионни програми.

Държавното финансиране е друг модел, който е съобразен с демократични изисквания. Освен това може да има приход и от собствена продукция.

В момента БНР и БНТ получават 0,14 от БВП за своето финансиране.

Какъвто и модел да се приеме, основното е финансирането да е гарантирано. Хората, работещи в обществените медии, имат специфични умения и квалификация. В тях е инвестирано. Инвестицията трябва да се пази.

Колкото и да звучи клиширано и малко ретро, радиото наистина трябва да е с ръка върху пулса на общественото мнение – отбеляза Николай Петров – водещ на новините по програма „Хоризонт“, носител на наградата „Сирак Скитник“.

Горчивият опит от последните години показва, че чрез финансирането може и да се наказва БНР. Няколко години радиото не получи никакво увеличение в бюджета си. Това е начин управляващите да накарат медията да не задава много въпроси, да не им създава проблеми. Така че добрите практики и примери в Европа може у нас да се приложат по по-различен начин… Смятам, че най-добре е финансирането да се осъществява с обществени такси.

Държавата и политиците трябва да бъдат убедени, че адекватното финансиране на обществените медии ще доведе до тяхното правилно функциониране, до разгръщането на потенциала им в полза на гражданите. Обществото трябва да има медии, на които да се разчита, допълни Николай Петров.

Двамата събеседници споделиха и мненията си след избора на нов генерален директор на БНР.

Генералният директор на БНР не само е отговорен за неговата безпроблемна работа, но носи и духа и вдъхновението в медията – каза Райна Константинова. – Андон Балтаков е един от нас. Работил е в „Хоризонт“ и в други медии. Както се казва: Добро плаване с добър екипаж!

В продължение на последните 30 години БНР създаде име на едно истинско обществено радио. В него работят хора - журналисти, специалисти, които знаят своя дълг. БНР е капитал за България. Сега то има задачата да работи за своето бъдеще.

Иска ми се този избор да означава бъдеще за БНР като обществена медия, защитаваща професионализма и високия си авторитет – отбеляза Николай Петров. – Опитът на Андон Балтаков и в чужбина му е дал възможност да види и как се работи там и това се надявам да рефлектира върху начина, по който ще управлява БНР. Нека всички приемат БНР като обществено радио, а не като държавно…

В разговора със свое мнение по телефона участва и журналистката Весислава Антонова.


Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.