Обществените медии в Европа – а това е мястото, където те са възникнали и се развиват, са големи културни и социални институции. Те са важни, колкото и органите за управление на държавата. Затова са приети и съществуват редица документи, в които всички правителства поемат ангажимент да поддържат, да развиват, да пазят своите обществени медии.
Това коментира в „Радиоприемница“ Райна Константинова – журналист с дългогодишен опит в БНР и директор на департамент „Радио“ в Европейския съюз за радио и телевизия от 2001 до 2012 г.
По думите ѝ важността на обществените медии произтича и от факта, че са независими по дефиниция. Затова и изборът на ръководство преминава през процедури, гарантиращи тази независимост. Демократичната култура диктува, че без независими обществени медии не може да има социално-икономическо и културно развитие.
Никой не е против комерсиалните медии, но те работят за своята печалба. Обществените медии функционират за интереса на всички. Затова и на политиците задават въпроси, които невинаги се харесват. Обществените медии имат и свободата, и задължението да го правят.
Освен това финансирането им, ако е съобразено, ако е достатъчно – ги прави големи културни институции.
Финансирането е основополагащо – подчертана Райна Константинова. То трябва да е справедливо, да отговаря на потребностите, не трябва да е повлияно от политически съображения.
Има няколко модела на финансиране, посочи тя. Най-разпространен в Европа е с лицензионни такси (например във Великобритания всеки гражданин плаща 150 лири годишно, в Германия – 216 евро, в Словакия – 22, в Швейцария – 170 франка). Там хората са доволни, защото получават огромно разнообразие от радио и телевизионни програми.
Държавното финансиране е друг модел, който е съобразен с демократични изисквания. Освен това може да има приход и от собствена продукция.
В момента БНР и БНТ получават 0,14 от БВП за своето финансиране.
Какъвто и модел да се приеме, основното е финансирането да е гарантирано. Хората, работещи в обществените медии, имат специфични умения и квалификация. В тях е инвестирано. Инвестицията трябва да се пази.
Колкото и да звучи клиширано и малко ретро, радиото наистина трябва да е с ръка върху пулса на общественото мнение – отбеляза Николай Петров – водещ на новините по програма „Хоризонт“, носител на наградата „Сирак Скитник“.
Горчивият опит от последните години показва, че чрез финансирането може и да се наказва БНР. Няколко години радиото не получи никакво увеличение в бюджета си. Това е начин управляващите да накарат медията да не задава много въпроси, да не им създава проблеми. Така че добрите практики и примери в Европа може у нас да се приложат по по-различен начин… Смятам, че най-добре е финансирането да се осъществява с обществени такси.
Държавата и политиците трябва да бъдат убедени, че адекватното финансиране на обществените медии ще доведе до тяхното правилно функциониране, до разгръщането на потенциала им в полза на гражданите. Обществото трябва да има медии, на които да се разчита, допълни Николай Петров.
Двамата събеседници споделиха и мненията си след избора на нов генерален директор на БНР.
Генералният директор на БНР не само е отговорен за неговата безпроблемна работа, но носи и духа и вдъхновението в медията – каза Райна Константинова. – Андон Балтаков е един от нас. Работил е в „Хоризонт“ и в други медии. Както се казва: Добро плаване с добър екипаж!
В продължение на последните 30 години БНР създаде име на едно истинско обществено радио. В него работят хора - журналисти, специалисти, които знаят своя дълг. БНР е капитал за България. Сега то има задачата да работи за своето бъдеще.
Иска ми се този избор да означава бъдеще за БНР като обществена медия, защитаваща професионализма и високия си авторитет – отбеляза Николай Петров. – Опитът на Андон Балтаков и в чужбина му е дал възможност да види и как се работи там и това се надявам да рефлектира върху начина, по който ще управлява БНР. Нека всички приемат БНР като обществено радио, а не като държавно…
В разговора със свое мнение по телефона участва и журналистката Весислава Антонова.
Изкуственият интелект става нещо все по-всеобхватно и намира приложение във все повече сфери. През последните години той значително навлезе и в здравеопазването. „Да кажеш, че изкуственият интелект участва в нещо е като преди 20 години да кажеш, че софтуер участва в нещо“, смята Георги Къдрев – съосновател на две от революционните компании в..
В предаването "Ритъмът на столицата“ ще се спрем върху резултатите представени от Академията за младежко участие. В рамките на последните две години там разработиха много интересен проект, който вдъхнови младежи между 15 и 25 години от цялата страна, да се запознаят с политическите процеси у нас и по един или друг начин да вземат участие в тях...
Днес се проведе протест при старата баня „Ситняково“, заради намерението на мястото да бъде построена 16-етажна сграда. Недоволните граждани се събраха на ъгъла на ул. „Хан Омуртаг" и бул. „Ситняково“. Вече има одобрена заповед за строеж на 50-метровата сграда на мястото на бившата баня „Ситняково“, а според протестиращите всичко е станало..
Две по-дълги ваканции през новата учебна година предлага Министерство на образованието и науката (МОН). Той е публикуван за обществено обсъждане на сайта на ведомството и е отворен за становища и предложения от всички заинтересовани страни. В календара са отразени изискванията за точно определен брой учебни дни за отделните випуски...
Столичният общински съвет одобри сливането на Втора и Четвърта градска болница. Процесът по обединението ще отнеме поне 6 месеца, като предстои общинските съветници да подкрепят финансово със серия от доклади Втора – МБАЛ, която ще приеме медицинските специалисти и отделения от Четвърта. След емоционални изказвания през вчерашния ден и..
Около 18:30 часа в четвъртък, в складове на фирма за фойерверки и други пиротехнически средства между град Елин Пелин и едноименната гара Елин Пелин избухна голям пожар и последваха взривове. Двама души пострадаха, единият от тях по-късно почина, в следствие на изгарянията. Това е доц. д-р Петър Шишков - преподавател в Минно-геоложкия..
Диана Иванова е пътешественик и приключенец с афинитет към планината. Тя направи своя дебют като гост в предаването "Добър вечер, София“, където разказа своите вълнуващи истории, донесе ни и своя книга със стихове, вдъхновени от пътешествията ѝ. Тя самата представи себе си така: “Аз съм приключенец, млад човек, който обича пъстротата,..
Ясно
Разкъсана облачност