Обществените медии в Европа – а това е мястото, където те са възникнали и се развиват, са големи културни и социални институции. Те са важни, колкото и органите за управление на държавата. Затова са приети и съществуват редица документи, в които всички правителства поемат ангажимент да поддържат, да развиват, да пазят своите обществени медии.
Това коментира в „Радиоприемница“ Райна Константинова – журналист с дългогодишен опит в БНР и директор на департамент „Радио“ в Европейския съюз за радио и телевизия от 2001 до 2012 г.
По думите ѝ важността на обществените медии произтича и от факта, че са независими по дефиниция. Затова и изборът на ръководство преминава през процедури, гарантиращи тази независимост. Демократичната култура диктува, че без независими обществени медии не може да има социално-икономическо и културно развитие.
Никой не е против комерсиалните медии, но те работят за своята печалба. Обществените медии функционират за интереса на всички. Затова и на политиците задават въпроси, които невинаги се харесват. Обществените медии имат и свободата, и задължението да го правят.
Освен това финансирането им, ако е съобразено, ако е достатъчно – ги прави големи културни институции.
Финансирането е основополагащо – подчертана Райна Константинова. То трябва да е справедливо, да отговаря на потребностите, не трябва да е повлияно от политически съображения.
Има няколко модела на финансиране, посочи тя. Най-разпространен в Европа е с лицензионни такси (например във Великобритания всеки гражданин плаща 150 лири годишно, в Германия – 216 евро, в Словакия – 22, в Швейцария – 170 франка). Там хората са доволни, защото получават огромно разнообразие от радио и телевизионни програми.
Държавното финансиране е друг модел, който е съобразен с демократични изисквания. Освен това може да има приход и от собствена продукция.
В момента БНР и БНТ получават 0,14 от БВП за своето финансиране.
Какъвто и модел да се приеме, основното е финансирането да е гарантирано. Хората, работещи в обществените медии, имат специфични умения и квалификация. В тях е инвестирано. Инвестицията трябва да се пази.
Колкото и да звучи клиширано и малко ретро, радиото наистина трябва да е с ръка върху пулса на общественото мнение – отбеляза Николай Петров – водещ на новините по програма „Хоризонт“, носител на наградата „Сирак Скитник“.
Горчивият опит от последните години показва, че чрез финансирането може и да се наказва БНР. Няколко години радиото не получи никакво увеличение в бюджета си. Това е начин управляващите да накарат медията да не задава много въпроси, да не им създава проблеми. Така че добрите практики и примери в Европа може у нас да се приложат по по-различен начин… Смятам, че най-добре е финансирането да се осъществява с обществени такси.
Държавата и политиците трябва да бъдат убедени, че адекватното финансиране на обществените медии ще доведе до тяхното правилно функциониране, до разгръщането на потенциала им в полза на гражданите. Обществото трябва да има медии, на които да се разчита, допълни Николай Петров.
Двамата събеседници споделиха и мненията си след избора на нов генерален директор на БНР.
Генералният директор на БНР не само е отговорен за неговата безпроблемна работа, но носи и духа и вдъхновението в медията – каза Райна Константинова. – Андон Балтаков е един от нас. Работил е в „Хоризонт“ и в други медии. Както се казва: Добро плаване с добър екипаж!
В продължение на последните 30 години БНР създаде име на едно истинско обществено радио. В него работят хора - журналисти, специалисти, които знаят своя дълг. БНР е капитал за България. Сега то има задачата да работи за своето бъдеще.
Иска ми се този избор да означава бъдеще за БНР като обществена медия, защитаваща професионализма и високия си авторитет – отбеляза Николай Петров. – Опитът на Андон Балтаков и в чужбина му е дал възможност да види и как се работи там и това се надявам да рефлектира върху начина, по който ще управлява БНР. Нека всички приемат БНР като обществено радио, а не като държавно…
В разговора със свое мнение по телефона участва и журналистката Весислава Антонова.
Платформата на спирката на бул. "Патриарх Евтимий" до "Витошка" създава опасност, защото тя е част от велоалеята, но хората, които чакат тролей я смятат за своя. Колоездачите слизат от платформата и я за обикалят, а това създава се рискова ситуация, коментира пред БНР-Радио София Ангел Попов , експерт от Европейския център за транспортни..
Днес ще бъде слънчево, след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност, но само на отделни места в Източна България и планинските райони ще превали краткотрайно. Ще продължи да духа слаб, в източните райони до умерен вятър от изток-североизток. Горещо време с максимални температури между 34° и 39°, в София - около 34° . По..
Туристическият сезон набира скорост. Какво е нивото на предлаганите туристически услуги, отговарят ли те на реалността. Какво следва да предприемем, ако не е така. Събеседник в предаването "Ритъмът на столицата" е Габриела Руменова от "Ние, потребителите". Оплаквания за туристически услуги има както от потребители, които са ползвали туристическа..
Съюзът на парамедиците в България разработи проект за уеднаквяване на теоретичната и практическа подготовка на парамедиците по модел на Европейската общност по спешна медицина. Той решава един от най-сериозните проблеми в България – различните часове и хорариуми, по които сега се подготвят парамедиците във висши училища и професионални центрове...
В средното училище "Св.св. Кирил и Методий" в гр. Сливница днес се обучават 548 ученици, от които 46 деца - в предучилищната група. Изградено е върху площ 14 800 кв.м. с две сгради. Към училището има две конферентни зали с 200 места, фитнес зала, 3 кабинета по информатика, библиотека, игрища за футбол, волейбол, баскетбол и хандбал...
Петото издание на фестивала на РЦСИ „Топлоцентрала“, с който центърът закрива артистичния сезон, тази година ще се проведе на 13 и 14 юли, а водещ акцент на събитието ще бъде темата "Високо във въздуха" . "Интензитетът, с който работим, ме кара да се чувствам преял (от културни събития) – полу нашега отбеляза пред БНР-Радио София..
23-годишната хореографка Биляна Цолова-Bibliq ще представи България на световния финал на Dance Your Style в Мумбай на 9 ноември т.г.. Тя е победител в третото издание на Dance Your Style България 2024. След поредица оспорвани танцови "битки" срещу едни от най-опитните танцьори и хореографи у нас, младата надежда заминава към глобалния финал на..