Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Деян Денев: Средствата за здравеопазване са инвестиции, не разходи

Системата трябва да се ориентира към резултатите от лечение, а не да отчита парични преводи, смята директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България

Деян Денев
Снимка: Ани Петрова

Българската здравната система трябва да бъде преориентирана от отчитане на трансакции към постигането и отчитането на резултати. В здравеопазването ни трябва да се инвестира колкото е възможно повече и ресурсите да се използват максимално ефективно.

Без тази трансформация, страната ни трудно ще се справи с основното предизвикателство – застаряване на нацията и нуждата да се грижим за здравето на повече пациенти.

Ако хората живеят по-дълго и са здрави по-дълго, те ще допринасят за благоденствието не само на семействата си, но и за икономиката на България.

Това акцентира пред Радио София Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той гостува в „Радиоприемница“, дни преди Седмия национален Фарма Форум (20 февруари).

„Ако погледнем статистическите данни, българското здравеопазване произвежда резултати - през последните 10 години продължителността на живота у нас е повишена с около 2 години“, отбеляза Денев. – „В българското общество обаче непрекъснато се обсъждат проблеми и скандали в този сектор. Разбира се, трябва да сме непримирими към злоупотребите, но дебатите за здравната система трябва да са по-балансирани и експертни, а не емоционални.“

По думите на Денев демографската криза е може би най-голямото предизвикателство и пред здравеопазването.

„Населението ни се топи по най-лошия начин. Очаква се  следващите 20-ина години да загубим 30-40% от работната ръка. Ще се наложи да работим по-дълго. А за това трябва не само да живеем по-дълго, но и да бъдем здрави. Така че инвестициите в здравеопазването са сред най-разумните неща, които държавата може да направи през следващите години.“


Според специалиста българската здравна система трябва да се ориентира към резултатите от лечението. За това много ще помогне преминаването от аналогов към дигитален тип здравна система.

„Разходите за здравеопазване растат в цял свят, не само в България. И причините за това са ясни – продължителността на живота и застаряването на населението, новите технологии в диагностиката и лечението.“

Голямото предизвикателство не са инфекциозните, а хроничните незаразни заболявания, при които най-често излекуване няма, а контролиране на състоянието за десетки години.

След 2015 година ярък пример за въвеждане на революционни методи за лечение и в България е хепатит С. От 2016-а досега по новите стандарти и методи са лекувани близо 1500 българи. При 99,9% от тях се отчита напълно излекуване. А това води до много положителни промени в качеството на живот, на работа, в невъзможността да разпространяват заболяването… Нови терапии вече се прилагат и при онкологичните болести, особено когато говорим за пациенти деца, както и при диабетно болните.

Новите онкологични случаи нарастват (и у нас, и в света) – донякъде и заради достигането на по-висока възраст, но от друга страна намалява смъртността при тях. Болните живеят по-дълго, подчертава Денев.Намаляването на инфарктите пък до голяма степен се дължи на развитието на инвазивната кардиология.

Иновативната фармацевтична индустрия инвестира най-вече в борбата със заболявания, които са бич за обществото. В момента в процес на разработка са над 7000 нови терапии. От тях 2000 са в областта на онкологията. Разбира се, не всички от тях ще достигнат финална фаза. Но тези, които минат и изпитванията и бъдат внедрени, ще направят революции в своите области, убеден е Деян Денев.

По предварителни данни в България от над 60 нови терапии, кандидатстващи за реимбурсация от НЗОК, около 45 са включени в Позитивния лекарствен списък за 2020 г.

Като се говори за нови и иновативни терапии, не бива де се пропускат генетичните. Съвременната медицина вече може  да открие гена, който причинява дадено заболяване, и да го замени или да го неутрализира.

Деян Денев разказа и за случаи, в които собствени клетки се извличат от пациента, „обучават се“ и се връщат в организма за да се борят и дори побеждават болестта. Това е напълно персонализирано лекарство, с името на пациента.

Предизвикателствата са много, но фармацевтичната индустрия инвестира огромен ресурс. Борбата с болестите ще продължи.

Чуйте разговора на Катя Василева с Деян Денев.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 18.02.25: САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия

Коментатори във "Форум" тази седмица са социологът Елена Дариева и историкът Светослав Живков. Заедно с водещия Константин Лавсов, част от темите, които дискутираха, бяха: - САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия - подобряване на двустранните отношения и договаряне на край на войната в Украйна - Доналд Тръмп и обкръжението му - Има ли бойкот..

публикувано на 18.02.25 в 19:14

Жители на "Кремиковци" на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района

Жители на "Кремиковци“ излязоха на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района. Недоволството на местните е свързано с контрола на бариерата, която често образува "тапа" в рамките на 20 до 40 минути. Христо Недялков е на 47 години. Живее в столичния район "Кремиковци". Казва, че последните 15 години е все по-трудно преминаването през..

публикувано на 18.02.25 в 18:24

За достъпна и качествена храна настояха граждански сдружения и политици

С частична политическа подкрепа, изразена от парламентарно представени партии и ангажимент да продължат усилията в осигуряване на достъпна и качествена храна, премина дискусия по темата, която се проведе по-рано днес. Макар сериозен фокус да бе поставен върху ценообразуването на продуктите, участници в събитието коментираха и нужда от..

публикувано на 18.02.25 в 16:37

София възстановява своя дял от 43% в националната икономика

София възстановява своя 43% дял в националната икономика, сочат последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво. От тях става ясно, че е налице нормализиране след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. Регионалните неравенства обаче остават големи. Най-голямата регионална икономика..

публикувано на 18.02.25 в 15:43
Реставрацията на текстил е трудна и в много от галериите не се прави

Чудото на реставрацията

Националната галерия отново отваря вратите на лабораторията по консервация и реставрация за ценителите на изкуството. Те ще имат възможността да надникнат "зад кулисите" на музея, да видят как се подготвят за експониране произведения на изкуството. Реставратор ще ги запознае с принципите и етиката на съвременната реставрация, както и с..

публикувано на 18.02.25 в 15:31
Част от стенописа на Венцислав Йосифов-Jermain

Читалища разчитат на финансиране по програми от Столичната община и МК

Успешно приключи проектът "Градска памет: Традиция и Графити", реализиран по Програма "Активни читалища" на Столичната община. Това е поредната инициатива, в която си партнират 2 софийски читалища – НЧ "Иван Вазов – 2014", което е в кв. кв. "Левски В" и НЧ "Васил Левски 1928", което е в "Сухата река". "Това - на фасадата на..

публикувано на 18.02.25 в 15:03

Документалният филм „Скрити белези” - разказ за най-доброто ни участие във Венецианското биенале

Документалният филм „Скрити белези” на режисьора Георги Тошев и оператора Борис Пинтев е сред селектираните филми за участие във фестивала Master of Art. Лентата разказва за най-успешното българско участие на Биеналето на изкуствата във Венеция. Комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова е своеобразен гид на режисьора Георги Тошев..

публикувано на 18.02.25 в 13:46