Зелените клинове на София, които трябва да свързват зелените територии на столицата с планините около града, могат да бъдат реализирани, но за това основна пречка и заслуга могат да бъдат политическите решения и обществените нагласи.
До този извод стига и ландшафтният архитект Александър Петров - гост във "Вашият глас".
В исторически план са се обособили 7 зелени коридора на София, които са част от концепцията на град градина.
Зелените клинове са: Западен парк, тясна ивица около бул. „Цар Борис III“, Южния парк, Борисовата градина, „Въртопо“, „Изток“ и хидропарк „Искър“. Основният им замисъл е посредством тях, използвайки физиологичните особености на зелената растителност, да се сваля студен въздух от планината към (в) града, обясни арх. Петров.
Тези клинове водят началото си още в първите градоустройствените планове след освобождението, но тогава териториите отвъд днешното Околовръстно шосе не са били в обсега на вниманието, защото са се смятали за незасегнати от урбанизацията.
С новия общ устройствен план връзката с Витоша се осъществява посредством терените около коритата на поречията.
Трябва обаче да се внимава с презастрояването, защото например по Витошката яка - дори и да не е в разрез с ОУП - то може да компрометира замисъла за тези клинове като коридори за придвижване на планински въздушни потоци към града.
Европейските програми дават златен шанс в това отношение, защото предоставят финансиране и за подобен вид озеленяване и облагородяване на средата, уточни арх. Петров. Позволено е средствата да бъдат използвани и за обезщетение при отчуждаване на терени.
"Зелените площи винаги са били теза за дискусии – между собственици, инвеститори и граждани, допълни арх. Петров. - Всъщност реализацията на зелените клинове (не само като срок) зависи главно от политическите решения и от обществените нагласи."
В сутрешните часове, когато температурите ще са малко под нулата, в Западна България ще има условия за поледици. Ще бъде почти тихо, съобщиха от НИМХ. Минималните температури ще бъдат между минус 4° и 1°, в София – около минус 2°. Преди обяд облачността ще се задържи значителна, но ще започне да се разкъсва и намалява и към края на деня над по-голямата..
Тази вечер седмичните коментатори във "Форум", предизвиквани от Константин Лавсов, обсъждаха горещи новини и по-дълготрайни проблеми: Инаугурацията на Тръмп Прекалено ли беше вниманието на българските медии и дали не е резултат на политическа поръчка? Какво (не) каза новият американски президент в речта си след клетвата? Мощните, богати..
Ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, сочи, че жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание . Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху нас – хората. Изследването,..
Денят на родилната помощ, още познат и като Бабинден, за поредна година бе отбелязан тържествено в първата у нас Акушеро-гинекологична болница – "Майчин дом". В аулата на лечебното заведение присъстваха лекари, акушерки, анестезиолози и обучаващи се студенти. Отслужена бе и света литургия. Изпълнен бе и ритуалът по измиването на ръце със..
Мая Райкова е продуцент "Поп и джаз" в Българското национално радио (БНР). В предаването “Радиокафе“ тя разказа за предстоящ концерт в Джаз академията на Биг бенда на БНР, в която редом с опитните музиканти от Биг бенда, застават млади музиканти, които са не по-малко опитни, защото имат сериозен стаж в различни формации, но за някои от тях,..
Предизвикателствата пред Европа стават повече с идването на 47-ия президент на САЩ – и по отношение на зелените политики, и по отношение на сигурността и отбраната, относно търговската политика и други. Голямата част от търговията на Стария континент е вътрешнообщностна – в рамките на ЕС, но немалка част от стоките – особено от силните..
Първо студио на БНР ще бъде домакин на концерта "Петолиния и вдъхновения“ на 5 февруари от 19.00 часа. Проектът е на композитора Костадин Генчев, който изследва пресечната точка между класическата музика и българския фолклор. Диригент ще бъде Любомир Денев-син, а публиката ще чуе нестандартни инструментални съчетания – гъдулка и виола, кавал и..