Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мария Чепишева или когато главната медицинска сестра е наблизо

| обновено на 22.04.20 в 16:06
Снимка: mbal-shumen.com
"Мисията Милосърдие" е рубрика, в която вече три месеца правим колективен портрет на съсловието на медицинските сестри и акушерките. Тези, предимно жени в бяло, които са важни за цялото човечество Образът, който рисуваме днес е на една жена на 68 години, пенсионирана като главна медицинска сестра преди три години. Тя е емблема в българското сестринство, с много награди и призове, които са признание за нейното милосъръдие. Мария Чепишева е бившата главна медицинска сестра на шуменската болница.

Според нея в ситуацията около разпространението на коронавируса всеки от нас трябва да е строг към себе си и да спазва предприетите мерки, които са респектиращи: "Аз съм убедена, че ако вярваме в това ,което ни казват ще излезем с победа от тази ситуация. Изпадала съм в моменти с масов травматизъм, знам какво е да приемеш 10 души в болница, чиито имена не знаеш и ги обслужваш само по номерата". Разочарована съм от реформата в здравната система, която не е довършена, но колегите са смели и съпричастни с професията си. Хората работят и в такава ситуация, във всякакви условия, но е необходимо да се цени сестринската професия, защото ние сме недооценени. Съсловието е разделено, имаше много протести, но въпреки това ние надграждаме нашите възможности. Трябва обаче и политическа воля, за да бъдат подобрени условията на работа. Сестрите трябва да бъдат страна по договорите със Здравната каса.
"Не може само едните да имат оценка за своя труд".

И продължава в по-личен план:
"Сестринството е моят живот изпълнен с дух на респект и светлина. Това е моята детска мечта, но ми трябваха много години, за да открия огромните трудности и изпитания на тази професия. Кандидатствах медицина, но не исках да стана лекар, а сестра. Това беше породено от моя роднина, която беше медицинска сестра - интелигентна и прилична жена. Гледала съм я как работи, тя ме е провокирала и до ден днешен не спирам да работя."

Мария Чепишева е била сестра в реанимационното отделение на шуменската болница, във времена когато никой не е знаел как се работи в ОАРИЛ (Отделението за анестезия, реанимация и интензивно лечение).
"Там съм се срещала очи в очи със смъртта. След конкурс станах главна сестра на същата болница. Всичко, което съм получила като награди и похвали, го дължа на целия екип, с който съм работила. Моментът, в който бях главна сестра имаше дисциплина и уважение. Статутът на главната сестра зависи от мениджмънта на болницата. Зависи и от начина, по който ще се подходи, тъй като е трудно да спечелиш доверието на директора. Идва момент, в който се разбира, че без главната сестра не може, защото тя е тази, която се занимава с целия персонал в болницата. Тя комуникира с всеки и работи с всеки."

Мария Чепишева е почетен председател на регионалната колегия на медицинските сестри в Шумен, тъй като е неин основател. По инициатива на Съвета на здравни грижи, преди 15 години тя организира семинар за сестринството, който прераства в годишна международна кръгла маса, която събира годишно над 1000 медицински сестри, за да обменят опит за подобряване на качеството на медицинските грижи. Госпожа Чепишева води клинична практика към филиала на МУ във Варна. Изпитва професионален респект към нейната главна сестра, с която продължава да споделя мнение за здравните грижи. На нея се дължи и автономността на главната медицинска сестра на шуменската болница, която е пренесена като традиция и се пази до днес. 

В звуковия файл чуйте целия разговор с Мария Чепишева.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00