В глобализираното общество през ХХІ век на нас ни се губи локалното, регионалното, онова, което всъщност е породено от контекста – времеви или пространствен. Затова, както Петко Славейков казва, някои поговорки може да ни се сторят „калпави“ – за един период от историята те може да са валидни и полезни, но в друг да изглеждат вредни или смешни.
Това отбеляза в ефира на Радио София доц. Петя Банкова от Националния етнографски музей.
Като специалист тя уточни, че гледа на пословиците и поговорките като на извор, като на източник на информация. Не може да категоризира, да отрече нито една от тях, защото това би означавало да зачеркнем опита, натрупан и скрит зад анонимната мъдрост, дори тя да е претърпяла промяна във времето като същност.
„Това би означавало да се отречем от грешките си, от някои черти от народопсихологията, които в определени периоди са били толерирани и насърчавани.“
Ние сме в контактна зона, където се преплитат култури от цял свят. И е добре да се замисляме откъде произлиза дадена поговорка, преди да е квалифицираме като вредна, препоръча доц. Банкова.
„Сигурни ли сме че дадено умотворение от ХІХ век е наше. И дари точно превеждаме, когато го вземаме от другаде.“
За да вникнем в смисъла, трябва да се пренесем или да познаваме времето, в което е родена дадена поговорка. Тя със сигурност ни дава информация за да съответния исторически контекст и за някои от тенденциите в мисленето.
Народопсихологията е богата и не можем да я слагаме в калъп, да съдим и обобщаваме само по някоя отделна поговорка, подчерта още доц. Петя Банкова.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова с ентолога.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно