Солидарността е да си помагаме, за да живеем по-добре

публикувано на 31.08.20 в 17:06

Снимка: Pixabay

В днешно време има много малко примери за солидарност

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Анкета за свободата и солидарността

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Има неразбиране за това какво е солидарност. Когато чуят “солидарност” хората си мислят, че това е да приемем човека срещу нас, без значение какъв е той, без да изискваме нищо от него. Солидарността е нещо различно. Солидарността е двупосочен процес - няма как ние да сме солидарни и човекът срещу нас да не е”, казва пред Радио София психологът Владимир Димитров, в деня, когато отбелязваме Световния ден на свободата и солидарността.

Солидарността като термин идва от социолога Емил Дюркем, който говори за солидарността като я разделя на два вида - механична (група хора с еднакви разбирания, като семейството) и органична (хората са различни от различни социални слоеве, различни религии).

“Солидарността не е нещо далеч от нас, да сме солидарни означава да си взаимодействаме, да си помагаме, за да живеем по-добре. Солидарността не означава пасивно да приемаме другия”, казва психологът.

В днешно време има много малко примери за солидарност. В България освен това сме любители на крайностите - или харесваме или не, а солидарността е точно обратното - да можем повече да си взаимодействаме.

Протестите в момента много ясно показват това - хората са разделени, а целта е да живеем по-добре заедно.

“Един от основните проблеми със свободата и със солидарността, е че твърде малко говорим за тях. Прекалено много сме черногледи и прекалено много даваме време на това да си мислим колко много ни е трудно, колко ни е зле и прекалено малко си даваме възможност да говорим помежду си, да споделим как се чувстваме и какво искаме да постигнем. Солидарност има, но е необходимо доста повече да работим в тази посока”, казва психологът.

“Непрекъснато говорим за свобода, но хората често забравят, че свободата е отговорност, защото предполага да взимаме свободно и сами решения, които да отговарят на нашите потребности. Трябва да носим отговорност за решенията, които сме взели”.

“Това да правим нещата така, както някой ни е казал, пред това да носим отговорност за това, което ние сме направили, просто е по-лесно и не толкова страшно. Свободата много често е свързана и с нашите собствени страхове”.

Чуйте повече в звуковия файл.