Виртуалното ни подлъгва да се чувстваме свободни, активни и адекватни

Зависимостта от технологиите и интернет взема своите жертви, понякога дори животи. Това се дължи на това, че децата са постоянно в интернет, отчуждаваме се от реалността и се насочваме към виртуалното, което създава усещането, че е под наше управление и можем да моделираме.

Това е обяснението, което даде клиничният психолог Младен Владимиров в ефира на Радио София:

„Според историческата аналогия първо ставаме свободни, после - обединени, накрая - независими. Именно чрез технологиите илюзорно си представяме, че сме свободни. Социалните мрежи е нашето пространство, в което можем да решаваме кога, какво, как, пред кого, къде да показваме. Дава ни усещането че сме много важни.“

По думите на специалиста обратната връзка от огледалото, което виждаме през лайковете, е изкривено. А ние я смятаме за важна, тя става водеща сила. Когато енергията й намалява, трябва да компенсираме с количество.

Владимиров припомни, че не само младите са подвластни на глобалната мрежа, има и възрастни, които попадат под влиянието на сайтове и приложения, които въздействат дори на семейните отношения.

Често пъти виртуалната среда дава изкривената представа кой и какъв си, кое е значимото. Изключваме своята критичност, ставаме много лесно податливи на влияния и фалшиви новини.

Тази информация, която получаваме от интернет, ни кара да се чувстваме активни, живи и адекватни. Можем да осъзнаем изкривеността (и зависимостта) само, ако изключим телефона си за известно време.

„Едно поведение може да се определи като зависимост, ако то влияе на цялото наше социално функциониране и държи съзнанието ни. За тези хора виртуалното е техният оазис, то ги прави щастливи. Усещат, че могат да го управляват и трансформират. Докато в реалността имаме фактори, които ни пречат да бъдем докрай себе си.“

Това не е болест, за да й търсим лекарство. Ако прекалено изкривена е някоя от картините – виртуалната или на реалността, трябва да се замислим, съветва още психологът.