Недискриминацията е един от основните принципи на европейската демокрация

Генералната асамблея на ООН провъзгласява през 1966 г. 21-и март за Международен ден за премахване на всички форми на расовата дискриминация. В този ден през 1960 г. 69 демонстранти срещу апартейда в Шарпвил, ЮАР, са убити от полицията. Много от тях застреляни в гръб. Сред убитите има жени, има деца. 180 души са ранени, а в демонстрацията участват 7000 души.

Един мирен протест е потопен в кръв, протест срещу режима на апартейд и въвеждане на закон, който задължава всички африканци да носят винаги със себе си адресна карта, като по този начин се дава възможност на властите да ограничат и контролират тяхното движение.

Декларацията на ООН от 20 ноември 1963 година тържествено утвърждава необходимостта от бързо премахване на расовата дискриминация в целия свят, във всички нейни форми и прояви, както и от осигуряване на разбиране и зачитане на достойнството на човешката личност.

В преамбюла на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, приета от Общото събрание на ООН на 21.12.1965 г., се казва, че светът е убеден, че всяка доктрина за превъзходство на основата на расова дискриминация е ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива и опасна и че няма оправдание за расовата дискриминация на теория или на практика където и да било.

Съществуването на расови прегради е противно на идеалите, на което и да е човешко общество. Дискриминирането между човешките същества на основата на раса, цвят или етнически произход е пречка за приятелските и мирни отношения навсякъде по света и е в състояние да наруши мира и сигурността между народите и хармонията на лицата, живеещи едни до други дори в една и съща държава. Това заяви в ефира на Радио София доц. д-р Баки Хюсеинов – зам. председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Като национална контактна точка на ОССЕ за престъпленията от омраза, КЗД препоръчва на партиите, техните лидери и кандидати по места, да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована демократична дискусия и публична критика. Езикът на омразата е недопустим в публичната комуникация и ескалирането на напрежение в обществото трябва да бъде избягвано.

Това касае и предизборното говорене и ангажира политиците към правомерен изказ на техните послания. Важна е ролята и отговорността на медиите, които допринасят за разпространението на този език, като част от ролята им в обмена на информация и идеи от гледище на обществения интерес.

В обхвата на предизборните кампании, медиите от своя страна трябва да се въздържат от подкрепа на дискриминационна и нетолерантна реторика или слово на омраза.

Недискриминацията и амбицията за равенство са основни принципи на европейските демокрации, а предизборните кампании са ключови тестове за ангажираността им. Във време на избори проблематиката на правата на човека и тяхната защита съставляват една от най-значимите теми на политическата реч за демократичните общества и правовата държава. Затова особено важно е политиците, като част от това общество, да осъзнаят, че с дела и думи са отговорни за гарантирането на човешките права.

В своя Препоръка за борба с дискриминацията и словото на омраза в предизборните кампании, Европейската мрежа на органите за равенство (ЕКВИНЕТ) подчертава, че забраната на дискриминация задължава политическите партии, техните лидери и кандидати да се въздържат както в програмите си, така и в кампаниите си от използване на дискриминационен език или предлагане на дискриминационни политики.

Чуйте цялото интервю на Анелия Торошанова с доц. д-р Баки Хюсеинов в звуковия файл.