Както вече стана дума в предния текст за босата в Близкия Изток, към темата за влиянието на бразилската музика от средата на миналия век върху музиката от 20-и и 21-и век, винаги може да се добави нещо ново. В случая става дума за едно трио от Тексас, чието име не е само за благозвучие кратко и внушаващо: „Рио трио“ (да не се бъркат с "Трио Рио" или с "Ел Рио трио"). Отпечатъкът, който оставят върху класики на Жобим няма нищо общо с карикатурната каубойска представа за Тексас. Още с началната „Footprints“ на Уейн Шортър, ни е подсказано какво да очакваме в дуетите флейта-бонгоси плюс ритъмът на китарата и хармониите със саксофона. Но не очаквайте и някакъв далечен отглас на босите, изсвирени от флейтата на Хърби Мен в зората на новата вълна. Не е нито смуути джаз, нито крайбрежен ембиънт.
Лекотата на фразирането на флейтистката Сара Джейн Херджис може да достига до неподозирани дълбини (финалът на „Black Orpheus“). Китарата на Стив Хескин – автор на единствената непозната пиеса в албума, „Lucky Southern“ е в повечето случаи акомпаниращ инструмент на неомръзващата флейта, но също има своите, макар и по-редки, моменти на слава (интрото на „Black Orpheus“). За перкусиите и бонгосите на Ей Джи Монтроуз, може смело да дадем сходна оценка, като за флейтата – интимни и споделящи, нюансирани и динамични. Подборката на репертоара включва и други джаз- и боса-стандарти, разхвърляни уж небрежно, но с умението и щедростта на майстор на паея, който знае колко трябва да е шафрана.
Удоволствието идва именно от съчетанието на разточителното „My Favorite Things“ с предходното, почти фругално „Nature Boy“. Жаждата ни за още, и не само от същото, ни води до второто „Agua De Beber“ (програмирано в предаването ни) и заключителното „Wave“, гаранция за безметежност поне в следващите няколко часа. Винаги е приятно да те изненада нещо непознато, което да представи неповторимо нещо познато. Мисля, че „Рио трио“ развиват това умение - не само концептуално и технически, но и „тялом и духом“, стандарт, който може би ще открием в някой от следващите им албуми – дано да има такива. Нищо, че заглавие като „Straight to the Top“ не дава кой знае какви индикации за подобни намерения, но ще се радвам да греша.
В петък (05.07.24 г.) Симфоничният оркестър на БНР закрива с концерт своя 75-и сезон. Събитието е в зала "България" от 19.00 ч. Главният диригент на състава Константин Илиевски, който ще бъде на пулта, е избрал три произведения: "Елегия" от Пламен Джуров, Концерт за валдхорна и оркестър №1 от Рихард Щраус и Симфония №7 от Антон Брукнер. Солист..
В първия ден на юли Нов симфоничен оркестър ще представи една класическа (във всеки смисъл на тази дума) програма . Започва с увертюра „Егмонт“ на Бетовен и завършва с една симфония, солидна и монументална като катедрала – Четвъртата на Брамс. Между тях красиво е разположен един от концертите на Моцарт (номер 21 в до мажор) – тук солист..
Музиканти от 10 държави ще участват в третото издание на международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев“ в Боровец през август. Директорът на фестивала Татяна Илиева обясни: "Фестивалът няма и никога не е имал комерсиална цел. Единствената цел на събитието е много благородна - да се подпомогне развитието на летния планински туризъм в курортния комплекс..
Четвъртото издание на Sofia Live Festival вече „чука на вратата“. От 21 до 23 юни (този уикенд) на Арена София (Колодрума) в Борисовата градина ще могат да се видят, чуят и снимат изпълнители като американското хип-хоп дуо Atmosphere , магнетичната Selah Sue , нидерландската култова изпълнителка Kovacs , американският диджей и..
Лили Иванова получи огърлие "Златен век" от Министерството на културата на концерта си във Велико Търново. То ѝ бе връчено от служебния министър Найден Тодоров за нейните заслуги към българската музика, която, както той посочи, е немислима без нея. Това съобщи БТА. Да бъде човек на концерт на Лили Иванова е като да открие четирилистна..