Жълтите павета – идентичността на София

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Божидар Янев със Здравко Петров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В края на 19-и и началото на 20-и век, София е била популярна с калните си улици. Това е наследство от Османска София, със своите сокаци, разказа в студиото на радио София урбанистът Здравко Петров. Заради калта, дори Иречек нарича София „българската Венеция“.

В началото на 20-и век започват да се полагат паважните настилки по улиците. През 1905 г., този процес започва с полагане на гранитни павета. Две години по-късно, през 1907 г., започва полагането и на жълтите павета, които дават идентичност на града, казва Здравко Петров.

„Най-популярните легенди, са свързани с това, че те са били подарък за сватбата на Фердинанд. Това не е вярно. Те са една обществена поръчка на тогавашния кмет Тодоров – един от най-енергичните кметове, които има София в този период. Той възлага обществена поръчка на едно будапещенско предприятие. Тук има и български представител. На практика, само за две години, всички жълти павета са наредени в центъра на София“, каза Здравко Петров.

Той добави, че наредените жълти павета са били много повече, отколкото са сега и стигали са до Орлов мост.