Пътят от театралната академия до сцената, успеха и популярността

Темата днес е: Младите в театъра. 

Съюзът на артистите в България вече обяви номинациите за Националните награди „ИКАР – 2022” на официална пресконференция с участието на заместник министъра на културата Весела Кондакова. Председателят на САБ - Христо Мутафчиев пожела на добър час на всички, които ще се борят за престижното отличие и коментира нестандартната визия на тазгодишното издание на Националните награди „ИКАР – 2022”, които ще бъдат съпричастни с всичко, което се случва по света.

Вече са ясни и трите специални отличия, които всяка година се връчват без конкурсен принцип. Наградата за изключителен принос в областта на музиката е за певицата Мими Николова, за чест и достойнство – за актьора Симеон Алексиев от Пловдивския театър, а за изключителен принос в областта на българския театър - за режисьора Асен Шопов.

Днес Ви срещаме с актьорите и режисьорите, номинирани в категория дебют -  Елица Йовчева, номинирана за Икар за дебют за режисурата на "Жената е рибя кост", Георги Богданов, номинираният за Икар за ролята си на Марк в представлението "Shopping and F", както и Жаклин Даскалова, номинирана за ролята си на Миранда в „Бурята“.

Елица Йовчева е номинирана за Икар за дебют за режисурата на "Жената е рибя кост“. Завършила е „Режисура за драматичен театър“ при проф. Пламен Марков, а след това и магистратура по „Театрално изкуство“. Интересът й към психологията и необятните светове на театъра я отвеждат към театралните спектакли – „Катарзис“, която се превръща в първия театрален минисериал, който има вече първите си две поредици – „Г- ца Анна“ и „Д-р. Шребер“. Постановките залагат на психоанализата на Зигмунд Фройд. Освен това името на Елица се свързва с Театър „София” и Шуменския театър. Сред авторските ѝ постановки е „11:27” номинирана от Малък сезон в Театрална Работилница „Сфумато“ и отличена с „Наградата на София” в категорията „Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства”. Днес нейна режисура и нейни участия като актриса са част и от програмата на Ялта Арт Руум.Казва, че театърът е детската й мечта: 

„Спомням си концертите пред бабите и дядовците, театъра с куклите, който разигравах. Не очаквах номинация точно за това представление, честно казано, защото стана много бързо процеса. Когато започнахме работа по „Жената е рибя кост“, се опитахме да разберем по какъв начин ние днес се доближаваме до този героини, по какъв начин Йовков проговаря днес за съвременните жени и различните им роли, защото всички познаваме Йовков от литературата, но важното беше какво има да ни каже той и днес. За мен е важно, че в независимият сектор започнахме да се подкрепяме повече, да си подаваме ръка. Хубаво е да се насърчаваме взаимно да гледаме нещата си. Струва ми се, че голяма част от професионалния сектор нямат много представа за независимия сектор и за нашето съществуване. Надявам се да има такива форуми, на които да се срещаме и не например, когато изпратя писмо до Държавен театър, да не получавам дори отговор понякога. Мисля, че има голяма пропаст между секторите „екранни изкуства“ и „Сценични изкуства“, трябва да има повече диалог между тези специалности в НАТФИЗ. Класовете на различните професори понякога даже се гледат лошо, а би било добре да има работа с различни хора, от всеки се учиш на различни неща.“

 Георги Богданов завършва в НАТФИЗ „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Маргарита Младенова. Сред любимите му преподаватели е проф. Иван Добчев. Първият му семестър се нарича „Помня, значи сън“, където създава свои спомени и сънища в нещо реално на сцената. Участва в представленията „Кавказкият тебеширен кръг“, „Минимално условие за райска градина“, „Изгонването на бесовете“, „Идиот“, „Ноев ковчег“, „Луда трева“ и други.

„При мен театърът се появи спонтанно, не беше детска мечта, изведнъж ме спечели. С моята роля на Марк в "Shopping and F" не успявам да предавам именно посланието, че в света всичко може да се купи, цялата мисия на представлението е такава. Има такива елементи в моя персонаж за това и то е в това, че е супер достъпно да си купиш човек от една нощ, и едновременно с това, че е супер лесно да се разделиш с хора, които имат огромно значение за твоя живот. Моят персонаж е бягащият човек, той се опитва да избяга от проблемите си, чрез това дори да взима различни вещества. Другите персонажи минават през консумарството по различен начин. Мисля, че има свобода. Може би има представления, които се правят, за да обслужват нечии интерес, масата, публиката, желанията, но се радвам, че има и представления, които стоят доста високо и имат голяма стойност. Има неща, които могат да се променят в обучението в НАТФИЗ, не само като база, обновяването й, но и подход към студентите, наблюдава се остаряло разбиране, правят се едни и същи неща като пиеси, а трябва да се търси нов начин да се стига до младите хора, а младите хора са различни, всяко поколение е различно и трябва да се намери неговото усещане.“

 Жаклин Даскалова е с номинация в тазгодишните ИКАР- и за дебютант за ролята си на Миранда в „Бурята“ по Шекспир на сцената на Народния театър. Жаклин завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2021- ва година в класа на проф. д-р Ивайло Христов. През 2021 г. започва да играе и в Народния театър „Иван Вазов“, в чиято трупа влиза през 2022 г. Изпълнява и ролята на Драга Филович в „Нова земя“ от Иван Вазов. Заедно със състудентите си получава наградата „Златен Кукурикон“ миналата година за Млада надежда на българския театър, за спектакъла „Суматоха“. Споделя, че театърът е обединил всички нейни интереси към изкуството. А те никак не са малко. Започва с обръч и ленти да покорява върховете на художествената гимнастика, след това гласът й се отнася към пеенето и днес има  песен „Мърфи“, по текст на Валери Петров, учи и „Склуптора“:

„Успях да вляза в ролята за няколко дни, благодарение на прекрасния екип. Благодаря на Боб Уилсън, че ми даде такъв шанс и ми се довери. Трупата на Народния театър и екипът на представлението много ми помогнаха. Много обичам да въртя текст преди представлението за подготовка, благодаря, че ми помагнаха така. Ролята ми на Драга Филович в „Нова земя“ е на едно момиче, което е влюбено в това, че е влюбено, в живота, за мен това представление е едно от най-значимите ми. Усещането да играеш на тази сцена на Народния театър е незаменимо. Има три предизвикателства пред българските актьори – това, че много колеги не са забелязани, не им се дава шанс, също проблем е сблъсъка между  различните актьори, когато младите хора, амбицирани се сблъскат с проблемите за пламъка за работата в театъра. И ми е много болно, че изкуството е на едно от последните стъпала в нашата държава.“

Повече чуйте в звуковите файлове.

Александър Гочев е един от най- добрите актьори на Нов Български университет:

"Голяма чест е, изненадващо един ден ми се написа съобщение "честито". "Репетиция от грешки" е спектакъл, близък до сърцето ми. Освобождаваме се от времевата роля. Сложно е да поддържаш две характерни роли, но е страшно забавно, разчита се на импровизацията, никога не се повтаря нищо.

Важно е детските представления да са не само забавни, а и да са поощряващи, обучителни. Имат по няколко нива - децата да видят другия свят, театъра.

Най-големият съвет на един млад актьор е хората да се срещнат със самите себе си. Да се опознаеш и да се заобичаш."