Ясен Антов е създателят на журналистическото дружество "Пътешествия и туризъм”. Анна Драганова говори за него:
"Дружеството обединява журналисти, които са пътували и представят свои колеги тук. Ясен е допринесъл много за популяризирането на туризма и създател на нашето дружество.
Тези журналисти допринасят за разбирателството между различните хора и държави. Ставаш по-ларж и по-невзискателен в добрия смисъл. Днес можеш да отидеш навсякъде виртуално, но е съвсем друго да го видиш със собствените си очи.
Трябва ни любопитство и много енергия."
Соня Алексиева, член на дружеството, разказва за самия Ясен:
"В 1954 се създава Международната федерация на туристическите журналисти, българската секция е основана от Ясен Антов. Завършил е "Дойче Шуле" и Право в СУ. Много важно е преживяването му във в-к "Ехо", създаден от него, трети по тираж седмичник. Зам.-гл.редактор и гл.редактор на "Стършел" и "Поглед". Като дългогодишен автор на "Гъливер" в РФИ-София става носител на наградата на фестивала "Осмата муза" от 2003."
"Накъдето ми видят очите" е обявена за книга на столетието в конкурса за Вазов. "С лодка по Дунава", "С чадър и пижама през Хималаите", "Приключения: книги" - в нея са синтезирани най-важните му творчески послания, като: "искаш ли да направиш добро на дете, хвани го за ръка и го заведи в книжарница".
Слушаме и гласа на Ясен Антов, разказващ за преживяването му в Париж, когато заедно с него крачи и една песничка ("дълго време след като поетите ги няма, песните им остават")
Б.р.: От Яската, както го наричахме всички, които работехме с него, остава сладкодумието му. И да е за нас вечният Гъливер.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..