Основните събития и процеси в документалното ни кино между 1989 и 2020 г. проследява и анализира в исторически и естетически план гл. ас. Теодора Стоилова-Дончева в последната си разработка, която беше представена преди броени дни в кино "Одеон".
Новата ѝ книга носи заглавието "Българско посттоталитарно документално кино: похвати, тенденции, автори, филми, анализи".
"Фактически документалното ни кино малко изпреварва политическите събития и още през 80-те години подготвя почвата и има смели филми, които сякаш не са от тоталитарната епоха", отбеляза пред Радио София Теодора Дончева, която е сценарист и продуцент, работи в Института по изследванията към БАН.
Тя допълни, че много от тези филми са гледани в ограничен зрителски кръг и за били забранени за години наред.
По думите на изследователката българското документално кино е на доста добро ниво. В него работят много и талантливи хора. Сред тях са Адела Пеева, Елдора Трайкова, Асен Владимиров и редица други.
Хубавото е, че дори в нулеви години за скъпото игрално кино, българските документалисти не спират нишката и работата си. Не финансирането, а слабото разпространение е най-големият проблем за документалното ни кино, изтъкна още Теодора Дончева.
С нея разговаря Гергана Пейкова.
Теодора Стоилова-Дончева и Гергана Пейкова
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..