Сириус в Езерово

Радиокафе гостува на с Езерово, община Първомай. Селото е построено върху скали и от магическия камък яспис. Говорим за тракийските антики тук, за развитието на селото, неговата история и интересни легедни.

Ангел Хаджиев е кмет на с.Езерово:

"По избирателни списъци селото е 555, в момента живеят 350. Има тенденция за връщане на младите. След пандемията има интерес към имотите тук. От 2 години за съжаление нямаме училище. Децата пътуват със специален автобус в Първомай. Имаме детска градина с 12 деца, още съществува, обединена е със с.Воден. Има шивашки цех за 5-6 момичета, също в цех в Първомай. Основният поминък тук е земеделие и животновъдство.

Езерово традиционно празнува на Петровден, но сега го сменихме заради Байряма. Научих, че трябва по всякакъв начин и по всяко време да помагам на хората. Населението е възрастно и име нужда от болници и лекари. Празниците се уважават, имаме курбани, имаме и джамия. Ваня Петкова закупи имота преди 12-13 години, показвала ми е стихосбирките си на пишещата машина. Много е добре, че селото става по-известно с нея.

Ще кандидатстваме по европейски проекти за площада на центъра. Да се озелени и да се направят градинки. Традицията е всеки да пече агне. Лозя има, но не останаха млади да се грижат за тях."

Инж.Митко Делчев е от интелектуалците на селото и за него дом "Сириус" е истинска придобивка за Езерово:

"Роден съм в с.Езерово, тук съм израснал. В момента тукашният Майчин дом е Дом за възрастни хора. Бяхме много деца, 120, бяхме щастливи, че бяхме свободни, имаше футболно и волейболно игрище. За съжаление сега училището е затворено поради липса на деца. Жалко е, че почти не познавам хората, почнах да идвам по-често след като се пенсионирах. Сега се занимавам с пчеларство. Когато се завърнах се запознах с Ваня Петкова, тя пожела да види моите писаници, нямам претенции да бъда поет. Бях насърчен от нея да продължа да пиша. (рецитира и чете посвещенията на Ваня Петкова, "щурата комшийка")

Мисля, че беше вярващ човек. Аз вярвам в човека, Бог е в сърцето на човека. Прадядо ми е казал, че хора много, но човеци малко. С Ваня четяхме поезия, аз четях моите, тя декламираше нейните. Говорехме и за политика, за всичко сме разговаряли. Участвал съм в нейни рецитали."

доц.Златка Кушалиева, 21 години директор на местното училище:

"Описала съм образованието от края на 19 в. в селото в книгата си "Историята на Езерово. Не мога да отида другаде, носталгия ме тресе. В горния край на селото са намерени фосилни находки от 60 млн години, те са в ГГФ на СУ. Дядо ми е намерил в лозето ни тракийско съкровище. Това ме провокира да напиша книгата, дядо ми не е бил иманяр. В 1912 го е предал в музея. Църквата ни е от 1853, моят прапрадядо е отстъпил мястото си в центъра на селото. Султанът е разрешил, но да не бъде по-висока от човек на кон. Параклисът е по-стар.

Ваня още като дойде в 2000 г., много ѝ хареса и най-вече тази къща. Много се радвам, че дъщеря ѝ Оля продължи идеята. Общуването с Ваня беше истински празник. Разказваше ми целия си живот, как е изнасяла рецитали в самолет, как е ходила до Куба. С Ваня ни свързваше друго - казваше ми "ще заместя твоята сестра". Където ходеше, винаги ми е носила подаръци. Благодарение на нея, с мъжа ми станахме хаджии. Реших, че трябва да подаря този параклис пред творческия дом.

Тя беше огнена, непримирима. Ако виждаше нещо, което не е в ред, хората от селото имаха респект от нея. Внукът ѝ вече е голям и актьор и е талантлив художник, явно е наследил баба си. Като чух за нелепата ѝ кончина много ме заболя и написах стихотворение (рецитира)."

С бизнес-дамата Стела Костова говорим за силата на с.Езерово и шафрана, който тя произвежда там: 

"Когато се завърнах към корените си тук в Езерово не съм очаквала, че ще наблюдавам такива процеси и че съзнанието ми започна да се разширява. Дадох си сметка защо се завърнах тук - завръщането е към силата. Това е процес, който масово се задвижи след бедствието КОВИД. Ние си дадохме сметка за важното не в материята, а в духа, Езерово е олицетворение на духа. Ясписът тук е материалът на ясното писане. А и където има шафран, там зли духове няма. 

Цялата ни територия може да е майка на шафрана. Той е нещо по-мощно, когато цялата природа е заспала октомври-ноември, тогава се появява по нивите и е с аромата на кокиче. Чувстваш се като берачка на цветя. Тази къща Сириус е връзката между небето и земята. 

Оля Ал-Ахмед е дъщеря на Ваня Петкова, журналист и преводач:

"За пръв път стихотворението прозвуча с гласа на моята майка и се развълнувах. Нищо случайно няма. Дълги години празникът на селото е бил и рождения им ден. Хората тук живеят заедно, християни и мюсюлмани. Откривам къщата за приятели. Всеки творец е добре дошъл. Благодаря на всички хора, които ми помогнаха за тази къща, начело със сина ми Джоузеф, на другите дарители, бизнесмени, които дават нещо."

Слушаме гласа на Ваня Петкова със стихотворенията "Сириус" и "Плодородие":

Бившият кмет на Първомай Ангел Папазов се включва спонтанно в края на разговора:

"Ваня е около нас. Непрекъснато контактуваше с хората. Вадеше интересни исторически събития. Тя намери пулса на местните хора."