Невидимо ракообразно притежава очи вместо глава

Запознайте се с Cystisoma - ракообразни с размер на юмрук, подобни на скариди, с нелепо големи очи. Те обитават мастилените океански дълбини.

По-голямата част от главата на Cystisoma е заета от очите ѝ. "Колкото по-голямо е окото, толкова по-голяма е вероятността да улови всички фотони, които се намират там", казва Карън Озбърн, учен-изследовател в института "Смитсониън" във Вашингтон.

Животът за тях е приключение, а за останалите животни, живеещи в дълбоките води на Океана – предизвикателство.

Cystisoma могат да виждат на дълбочина между 200 и 900 метра и същевременно да не бъдат забелязани от хищниците. Те прикриват огромните си очи по уникален начин. Осбърн твърди, че вместо да концентрират пигментите в малка област, те разпръскват ретината си в тънка линия от малки червеникави точки, които са твърде малки за да бъдат видени от повечето животни.

Cystisoma са напълно прозрачни. Когато учените ги хващат в мрежи и ги изсипват в кофа с морска вода, измежду другите животни те изглеждат като празни - с големи колкото длан кухини. "Наистина не можете да видите тези животни, докато не ги извадите от водата", допълва изследователката.

Ако ги погледнем под електронен микроскоп ще видим, че части от екзоскелета на Cystisoma са покрити с миниатюрни изпъкналости, които Озбърн оприличава на килим с мъхести косъмчета. Други части от тях са покрити с един слой сферични форми, които според учените биха могли да бъдат колонии от неизвестна форма на бактерии.

Наноскопичният килим и сферите правят 100 пъти по-вероятно светлината да премине направо през Cystisoma, вместо да се отрази в окото на преминаващ хищник. "Работи точно по същия начин, както антирефлексното покритие на лещите на фотоапаратите. Те са абсолютни майстори на прозрачния камуфлаж в дълбоките води ", казва Озбърн.

Любопитство буди въпросът как тези ракообразни се чифтосват, за да се размножават.

Ключът към това, как партньорите се намират един друг е в големите антени на мъжките Cystisoma. Те са покрити със структури, които откриват химикали в заобикалящата ги вода. "Те всъщност се усещат един друг", смята Озбърн.