София изпреварва средноевропейския стандарт на живот

"Не е просто заплати, добавена стойност и заетост, а всъщност картината е много по-пъстра и социалните индикатори реагират на всяка една такава криза. Видяхме го в пандемията, сега го виждаме и в годината на възстановяването, разбира се сега има нови предизвикателства - инфлация, война, други проблеми. Виждаме възстановяване в цялата страна и някои промени на регионално ниво, макар че големите различия остават", отбеляза Ганев.

Той добави, че преброяването официализира огромен спад на населението. Една от трайните тенденции в десетгодишната история на изследването е противопоставянето на София с останалите градове. По думите на Ганев в последните 10 години механичният прираст в столицата намалява, но икономиката отбелязва ръст, понеже в София се позиционират големите компании.

"София е над средноевропейските нива като доход, а знаем, че България е на 55-60% и този аргумент да се отдели София и т. н. е невъзможен, но дори теоретично не е така, тъй като София зависи от цялата страна", отбеляза Ганев и допълни, че икономически различия има и при севера спрямо юга, тъй като в южните региони има няколко силни икономически центъра, които имат добра периферия и са свързани. Това са София, Пловдив и Бургас. Фактор за развитие според думите на Ганев, не е само пътната инфраструктура, но и активната работа на местните власти:

"Там където са активни, виждаме, че нещата могат да се случат и затова са важни местните избори, които предстоят. Млади и активни хора със знания, които знаят как да се ориентират в европейските програми и да получат добри проекти, знаят как да комуникират с училища и бизнес така, че професионалните паралелки да са адекватни. Тези места успяват и се вижда резултатът".

"Топ 10 градовете в България трябва да бъдат успешни и да привличат население. Ако си в топ 10 и губиш население, значи имаме някакъв демографски проблем", каза Ганев.

В най-развитите места спадът на хората в трудоспособна възраст е около 10%, докато в Северозапада той е 30%.

"Ние трябва да вървим към модел, в който с по-малко население и по-малък брой хора да произвеждаме повече и да имаме повече добавена стойност", подчерта Ганев и добави, че това оказва влияние върху нуждата от социални услуги, защото имаме възрастно население.

"Местните власти ако имат ресурс искат да провеждат демографски политики, може би защото са популярни, но това в крайна сметка е право на всеки един. Те в момента нямат нужния ресурс и не могат да повлияят в такава степен", посочи той.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.