Изпълняват ли тук медиите достатъчно добре ролята си на филтър?
Във време, когато изкуственият интелект навлиза в информационното пространство, става все по-трудно да отсеем истината от лъжата и хибридната истина. Доказано е, че вече се пишат статии от изкуствен интелект, дори такива, които звучат като научни резюмета…
Представяме ви акцентите от конференцията "Замъгляване на истината, дезинформация в Югоизточна Европа". Една от дискутираните теми на нея е тази за фалшивите новини – колко трудно дори медиите ги разпознават и как понякога се случва те да ги предават нататъ,к и така информирането на обществото става още по-сложно.
В центъра на конференцията бе емоционалната и вярна реч на Георги Господинов.
Той направи паралел с някогашната пропаганда която беше лесно разпознаваема и неефективна:
"От друга страна, тя създаде трайно недоверие в публичното говорене, недоверие в собствените държавни институции. Когато в последните години дойде реториката на популизма и езикът се смени, изведнъж се оказахме неподготвени и объркани. Силата на вкуса, която се предполага че сме отработили по времето на комунизма, изведнъж се сломи пред по-изкусителното говорене - ние не го разпознахме директно като пропаганда".
"Пропагандните войни винаги траят по-дълго от истинските и там не се подписват примирия, нито се разпускат армиите", отбеляза той.
"Разбираме всичко това, но успяхме ли да го разкажем? Да разкажем не сухо и през числа, а през историите и телата, които стоят зад тези числа. Днешната битка с конспиративните теории и дезинформация, не е просто битка за истината, а битка на разказите ни за истината", изтъкна писателят.
"Темата за замъгляването на истината, за роенето на фалшивите версии за света още повече актуализира силата на литературата, която се явява естествен антидот, противоотрова на фалшивите новини – те също претендират да обяснят човека и света, само че по евтин, плосък и фалшив начин", посочи още той.
Другата супер сила на историите и литературата формира подтик към състрадание и емпатия към героите. Емпатията е особено важна, особено в този разделен свят, където производството на омраза и врагове е основна индустрия.
Писателят изтъкна, че най-важната роля на литературата, образованието и културата е да работят за формиране на вкуса, защото човекът с вкус по-трудно се поддава на пропаганда.
Друг основен акцент в конференцията е позицията на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), техния по-различен, критичен поглед към медиите, поглед не единствено върху България, а върху цяла Европа. Какви са техните наблюдения, представи ги Ирина Недева:
"Само ден след поредните предсрочни, пети поред парламентарни избори, можем сериозно да се запитаме каква е ролята на дезинформацията в кампанията и в продължаващото подкопаване на доверието в демокрацията: Размиването на фактите, създаването на несигурност, объркването, е първата стъпка към разколебаването на мисленето, което поставено върху несигурните пясъци на недоверието, води до рязка промяна на поведението. Това е начинът да накараш един човек да предприеме вредни за себе си действия", изтъкна тя.
За жалост от 2017 година насам Бъгария се оказва доста подходящ пример за силата на дезинформационните кампании, посочи още Недева. Но основание за оптимизъм има, бе категорична тя. Чуйте.
Ще бъде ли "мъртва" телевизията, или ще се промени по някакъв хибриден начин.
Може да се окаже, че на младото поколение телевизията няма да е основната медия, защото тя е в ръцете им.
Тя трябва да бъде бърза, да стига веднага до тях. И това ще са телефоните и социалните мрежи.
По темата за "замъгляването", дезинформацията и фалшивите новини е и мнението на проф. Веселина Вълканова:
"Аз се надявам журналистиката на бъдещето да се придържа към тези традиционни класически ценности - свободата на словото, независимата, обективна, проверена и в същото време бърза информация".
Тази седмица в студиото на "Форум" водещият Лъчезар Христов разговаря с икономиста Георги Вулджев и журналиста Едуард Папазян. Темите в предаването днес са: Провал на шестия опит за избор на председател на Народното събрание - Усещам, че ДБ ще "гласува с отвращение" при следващото гласуване за председател на НС, коментира Едуард..
Трима от пет са музикантите от група Free 4 ALL , които бяха гости на екипа на предаването “Добър вечер, София“ - Тодор Бакърджиев-тромпет, Светослав Миланов – ел.пиано, Георги Попов - перкусии. В групата започнали трима, но разширяващите се музикални търсения на тримата, довели до необходимостта да търсят и нови членове. Днес са петима и не..
Чувството за принадлежност към дадена компания, новите взаимоотношения между работодател и служители, както и най-ценните фактори, с които работодателите задържат своите служители в компаниите си, са само част от темите на еднодневен форум в София. Темата за ангажираността винаги е номер едно в различни конференции. Този път решихме да се фокусираме..
За 12-а поредна година кампанията „Килограм доброта“ на Българска хранителна банка ще подкрепи хора в нужда от цялата страна. Инициативата ще се проведе тази събота и неделя в София. Събраните дълготрайни хранителни продукти ще бъдат използвани за подпомагане на над 60 000 възрастни хора и деца. “В предстоящия уикенд разчитаме на добро време навън,..
Конференция на тема "Виненият образ на България идентичност и послания" и следващо я винено изложение "DiVino" ще се проведат в един ден. Повече за тях пред БНР-Радио София разказа Емил Коралов от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП), организатор на конференцията. "Това е форум за българското вино, в който участват..
Документалният филм "Алцек и българите в средновековна Италия" с режисьор Росица Лазарова-Сбаралия ще бъде показан в Общинския културен дом "Красно село" на 28 ноември с вход свободен. Преди това доц. д-р Тодор Чобанов ще изнесе лекция "Прабългарите в Централна и Западна Европа V-VII век по данни на археологията и палеогенетиката" ...
Диабет тип 2 е основен и независим рисков фактор за сърдечно-съдови и бъбречни заболявания. Според Международната диабетна федерация, половината от възрастните с диабет (240 млн. души в света) не знаят за заболяването си. Годишно диабетът причинява смъртта на около 6.7 млн. души, а над 537 млн. души живеят с тази диагноза. До 2045 г. се очаква 9%..