Демографската криза у нас и начините за справяне с нея - разговор по темата с Валентин Съйков от Сдружение "Гражданска инициатива България 2050".
„В края на 1989 година, българското население почти достигаше заветните 9 милиона, оттогава тенденцията се обърна – отначало съвсем слабо, плавно и след това все по-стремглаво и се топим като нация“, посочи Съйков и допълни, че макар данните от последното преброяване да са стреснали в сериозна степен българската общественост и да са предизвикали отзвук в политическите среди, засега решения за овладяване на демографската ситуация все още не се виждат.
Според данни от последното преброяване става ясно, че българското население е малко над 6,5 милиона - съвсем далеч от очакванията след преброяването от 2011 година, когато според модела за постепенното развитие на населението, през 2021 година трябваше да достигнем над 6 млн и 900 хил. Сривът в населението е над 400 хил. души - повече отколкото се предполагаше, поясни Валентин Съйков.
По думите му, проблемът не е само в количественото намаляване, но тези резултати показват и много сериозни качествени изменения.
В момента лицата между 0 и 14 години са само 14%, докато една четвърт от населението е над 65 години, като в някои райони на България броят на възрастните хора надвишава 30%, поясни още той.
Наблюдава се и тенденция на свиване на работната сила у нас, което означава, че нашите възможности за развитие все повече се стопяват, категоричен е Съйков.
"За съжаление, процесите в демографията са едни от най-консервативните и дългосрочните и не могат да се променят от година на година. Тук става дума за процеси, които се развиват с течение на десетилетия", подчерта той и допълни, че около 40% от отрицателния прираст на населението се дължи на емиграцията и именно върху това обстоятелство трябва да бъде фокусът, за да може демографския срив да бъде преборен. Това означава, че жизненото равнище на българите трябва максимално бързо да достигне средните европейски равнища.
Как следва да се постигне това и още интересни детайли по темата, чуйте от разговора на Лъчезар Христов в звуковия файл.
Диабет тип 2 е едно от най-разпространените заболявания у нас, а и по света. В повечето случаи започва безсимптомно, а много от хората, страдащи от заболяванията разбират за болестта си едва когато са нанесени необратими поражения на сърцето, бъбреците, очите или периферната нервна система. Здравословното хранене, движението и редовните..
Каква е ситуацията в Близкия Изток и ще нападне ли Иран Израел? Коментар по темата направи Мартин Табаков, доктор по политическите науки. Той посочи, че убийството на лидера на "Хамас" Исмаил Хания ескалира допълнително ситуацията по оста Израел - "Хамас" - Иран. "Това убийство доведе до нещо с практически резултати като заместването на Исмаил..
Известният джаз фестивал в Банско не може да бъде описан, той трябва да бъде преживян. И тази година, събитието предлага освен музика на световно ниво, така и различни забавления, каза пред Радио София Илияна Щерева - Иванова - директор на Джаз фестивала в Банско. „Имаме влакче с две ретро вагончета, които са извън композицията на редовната..
Мая Райкова е продуцент на поп и джаз музика в Българското национално радио. В предаването "Радиокафе“ тя разказа как радиото партнира на джаз фестивала в Банско и подкрепя младите изпълнители. "Българското национално радио притежава най-богатият документален архив от такива събития. Почти от създаването на Банско джаз фестивал, нямаме..
В предаването “Радиокафе“ разговаряме с Мария Атанасополу и Хриса Краса - две дами от Гърция - туроператорки, гости на мащабния джаз форум. Те познават Банско от много време и желанието им е, покрай магнетичната атмосфера на джаз фестивала, да превърнат града в интересна и важна дестинация за чуждестранни гости. “Имаме клиенти и работим тук с..
Социалното предприемачество може да промени живота на хората. На практика, всяко юридическо лице може да бъде социално предприятие, каза пред Радио София Меглена Златева от Министерството на труда и социалната политика. „Ако младите артисти се формират в сдружения или формации, могат да станат социално предприятие. Ако отговарят на едно от..