Демографската криза у нас и начините за справяне с нея - разговор по темата с Валентин Съйков от Сдружение "Гражданска инициатива България 2050".
„В края на 1989 година, българското население почти достигаше заветните 9 милиона, оттогава тенденцията се обърна – отначало съвсем слабо, плавно и след това все по-стремглаво и се топим като нация“, посочи Съйков и допълни, че макар данните от последното преброяване да са стреснали в сериозна степен българската общественост и да са предизвикали отзвук в политическите среди, засега решения за овладяване на демографската ситуация все още не се виждат.
Според данни от последното преброяване става ясно, че българското население е малко над 6,5 милиона - съвсем далеч от очакванията след преброяването от 2011 година, когато според модела за постепенното развитие на населението, през 2021 година трябваше да достигнем над 6 млн и 900 хил. Сривът в населението е над 400 хил. души - повече отколкото се предполагаше, поясни Валентин Съйков.
По думите му, проблемът не е само в количественото намаляване, но тези резултати показват и много сериозни качествени изменения.
В момента лицата между 0 и 14 години са само 14%, докато една четвърт от населението е над 65 години, като в някои райони на България броят на възрастните хора надвишава 30%, поясни още той.
Наблюдава се и тенденция на свиване на работната сила у нас, което означава, че нашите възможности за развитие все повече се стопяват, категоричен е Съйков.
"За съжаление, процесите в демографията са едни от най-консервативните и дългосрочните и не могат да се променят от година на година. Тук става дума за процеси, които се развиват с течение на десетилетия", подчерта той и допълни, че около 40% от отрицателния прираст на населението се дължи на емиграцията и именно върху това обстоятелство трябва да бъде фокусът, за да може демографския срив да бъде преборен. Това означава, че жизненото равнище на българите трябва максимално бързо да достигне средните европейски равнища.
Как следва да се постигне това и още интересни детайли по темата, чуйте от разговора на Лъчезар Христов в звуковия файл.
Коментарното предаване на БНР-Радио София "Форум" се завръща. На осмия ден след изборите за 51-во Народно събрание, разбира се първата тема е обусловена от преживяното. Коментаторите Манол Глишев и Тодор Терзиев правят своите следизборни разсъждения и прогнози : Купуването на цяла парламентарна група никога досега не е..
Започна Европейската седмицата на фертилността , която се организира ежегодно в началото на месец ноември. Тази година целта е да се повиши осведомеността по отношение на донорството на гамети (полови клетки), както и да се подчертаят належащите нужди от законови разпоредби. Повече по темата разказа в предаването "Ритъмът на столицата"..
Форматите стават съществени като място за комуникация и послания на автори на съдържание и рекламодатели. Аудио и видеоподкастите се променят като специфика, позициониране и дължина. Сравнително нова за България е възможността, която дава Тик-Ток форматът. Това коментира пред БНР-Радио София Александър Хинков – изпълнителен..
Българознайко е проект, който с времето е намерил път към сърцата на децата. Но той не е сам в този път - зад детските книжки с българска история стои писателката Виктория Петкова, техните родители и учители, които разпознават Българознайко не просто като част от учебния процес, но и като начин, по който децата научават за българската..
Младата изпълнителка Елия Тодорова - Eliya, кани всички на първия си самостоятелен концерт в София на 5 ноември. На сцената с нея ще бъдат Даниеле Феббо (бас и аранжименти), Кристиан Желев (барабани), Николай Костадинов (пиано), Jeko (китара), Иван Йорданов (алт саксофон), Тодор Бакарджиев (тромпет), Гален Николов (баритон саксофон). Певицата казва,..
Девет фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в България, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ . "Напоследък постоянно ни връхлитат някакви кризи, от 3..
Националната галерия провежда безплатна образователна програма с фокус към деца, младежи и семейства . Целта на „Форми, изкуство в публична среда“ е приобщаване към визуалните изкуства чрез поредица от ателиета в “Квадрат 500”. Изкуствоведите от Националната галерия прилагат нестандартни и иновативни подходи за обогатяване знанията на..