Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В "Добър вечер, София"

Ретроспекция на българската музика с машината на времето

с Роман Михайлов и Божидар Никитов

Божидар Никитов
Снимка: Радио София

Влизаме в музикалната машина на времето, за да проследим как се е развивала българската музика през 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години. Гост в предаването "Добър вечер, София" е ИТ специалистът и меломан на българската музика Божидар Никитов.

За него темата за българската музика е необятна. В едни други времена тя е наричана естрадна, защото е звучала от едни специални подиуми, наречени естради, пояснява Божидар и разказва, че освен любов към музиката, в него е жива и любовта към радио ефира, от който е бил част самият той.

"Тогава радиото формираше голяма част от вкуса на слушателите, докато днес в разнообразната медийна среда той се формира малко или много по грешен начин", смята той.

Ретроспекцията ни започва от далечната 1963 година, когато още няма дори естрада, а само оркестрова музика и стари градски песни. Засилва се влиянието на италианската музика и така се появяват първите оркестри с вокалист. Тогава изгряват имената на доайените на естрадната музика - Леа Иванова, Георги Кордов, Маргрет Николова, Мими Николова, композиторът Йосиф Цанков. Сред първите сформирали се оркестри за естрадна музика е този на Българското национално радио (БНР). 1967г. излиза песента "Сребърни ята" на Георги Минчев – забележителна фигура в българската рок музика. Тук меломанът Божидар Никитов отбелязва факта, че у нас, паралелно с естрадната се заражда и рок музиката. На музикалната сцена излизат и "Щурците", "Бъндараците", "Сребърни гривни". Славата на Емил Димитров е процъфтявала в България, Съветския съюз и Франция.

През 70-те години се зараждат групи като "Сигнал", "Тангра", "Паралел 42", "Диана Експрес", основани от композитора Митко Щерев.

Вихърът на рока и диското настъпва през 80-те. "Железният юмрук" се разхлабва и на българските групи е позволено тяхна сцена да бъде не само ГДР, но и скандинавските държави. Появяват се кавъри с български текст.

Братя Аргирови оставят неоспорима следа в българската поп музика. Групите "Кукери", "Трамвай № 5."

"Тогава музиката, която слушахме беше "каквото чуем по радиото", затова отдаваме дължимото на радиоводещите Тома Спространов и Данчо Георгиев (Стълбицата)", отбеляза Божидар Никитов.

"Техните предавания слушах задължително, защото от там се информирах не само за българската, но и за световната музика, което от нея бе позволено да се пуска тогава в България", поясни той.

В края на 80-те се появяват "Ахат", "Ера", "Конкурент", новите "Импулс" и българският Ню уейв: "Атлас", "Клас", "Нова Генерация" и в българския пънк имена като Милена, "Ревю", "Контрол".

Чуйте разговора на Роман Михайлов в звуковия файл, за да попътувате още с машината на времето.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 18.02.25: САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия

Коментатори във "Форум" тази седмица са социологът Елена Дариева и историкът Светослав Живков. Заедно с водещия Константин Лавсов, част от темите, които дискутираха, бяха: - САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия - подобряване на двустранните отношения и договаряне на край на войната в Украйна - Доналд Тръмп и обкръжението му - Има ли бойкот..

публикувано на 18.02.25 в 19:14

Жители на "Кремиковци" на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района

Жители на "Кремиковци“ излязоха на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района. Недоволството на местните е свързано с контрола на бариерата, която често образува "тапа" в рамките на 20 до 40 минути. Христо Недялков е на 47 години. Живее в столичния район "Кремиковци". Казва, че последните 15 години е все по-трудно преминаването през..

публикувано на 18.02.25 в 18:24

За достъпна и качествена храна настояха граждански сдружения и политици

С частична политическа подкрепа, изразена от парламентарно представени партии и ангажимент да продължат усилията в осигуряване на достъпна и качествена храна, премина дискусия по темата, която се проведе по-рано днес. Макар сериозен фокус да бе поставен върху ценообразуването на продуктите, участници в събитието коментираха и нужда от..

публикувано на 18.02.25 в 16:37

София възстановява своя дял от 43% в националната икономика

София възстановява своя 43% дял в националната икономика, сочат последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво. От тях става ясно, че е налице нормализиране след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. Регионалните неравенства обаче остават големи. Най-голямата регионална икономика..

публикувано на 18.02.25 в 15:43
Реставрацията на текстил е трудна и в много от галериите не се прави

Чудото на реставрацията

Националната галерия отново отваря вратите на лабораторията по консервация и реставрация за ценителите на изкуството. Те ще имат възможността да надникнат "зад кулисите" на музея, да видят как се подготвят за експониране произведения на изкуството. Реставратор ще ги запознае с принципите и етиката на съвременната реставрация, както и с..

публикувано на 18.02.25 в 15:31
Част от стенописа на Венцислав Йосифов-Jermain

Читалища разчитат на финансиране по програми от Столичната община и МК

Успешно приключи проектът "Градска памет: Традиция и Графити", реализиран по Програма "Активни читалища" на Столичната община. Това е поредната инициатива, в която си партнират 2 софийски читалища – НЧ "Иван Вазов – 2014", което е в кв. кв. "Левски В" и НЧ "Васил Левски 1928", което е в "Сухата река". "Това - на фасадата на..

публикувано на 18.02.25 в 15:03

Документалният филм „Скрити белези” - разказ за най-доброто ни участие във Венецианското биенале

Документалният филм „Скрити белези” на режисьора Георги Тошев и оператора Борис Пинтев е сред селектираните филми за участие във фестивала Master of Art. Лентата разказва за най-успешното българско участие на Биеналето на изкуствата във Венеция. Комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова е своеобразен гид на режисьора Георги Тошев..

публикувано на 18.02.25 в 13:46