"Те не само, че не се празнуваха, ами завардваха целия булевард "Дондуков" между "Раковска", улица "Дунав" и "11 август", от другата страна откъм Художествената академия и чак там покрай "Шишман" и покрай Руската черква. Всичко това се завардваше, не пускаха човек да припари, само ако живееш там. Никой не можеше да отиде на черква, говоря за началото на 60-те години. Пускаха само възрастни хора, дори имаше преоблечени комсомолци като хулигани. Тяхната цел и това го знам от очевидци, които са ми го разказвали, влизат в "Александър Невски" точно по време на тържествената литургия, тя се провежда в полупразна църква и започват вътре да освиркват, да пеят, да се провикват грубо и никой не ги закача. Отпред милиционерите пазят хората да не влизат в храма, а не да ги извадят и да ги изгонят. Защото това е било официално мероприятие."
В средата на 60-те години по време на християнските празници, по телевизията са били излъчвани най-хубавите западни филми, за да не могат хората да ходят на църква. Много от храмовете по това време са били затворени. Ждребев отбеляза и приликата между двете тоталитарни системи - социализма и национал-социализма.
"За така наречената класа хегемон, животът по време на социализма съвсем не бе този приказен, лек и приятен начин на съществуване, който поне официалната пропаганда ежедневно ни набиваше в главата като клишета", каза той. По думите му селата не са били обезлюдени, тъй като е имало жителство и никой не е можел да се преселва в града, освен ако не се ожени. Носталгията по онзи строй той я обяснява с това, че всеки си спомня младините. Освен това също е имало престъпност и просяци, но пропагандата не е разрешавала да се говори за тези неща.
В книгата са описани дефицита на стоки, къпането в градската баня, чакането за закупуване на автомобил. Ждребев отбеляза и покачването на цените, което е било обяснено от управляващата клика, че това се случва заради добруването на народа. Освен това посочи и режима на електричество, липсата на кафе и бензин, както и пътуването до Югославия за стоки. Относно културата той каза, че не е имало никакъв достъп до западна музика, но нашите изпълнители са били на много високо ниво. Изобразителното изкуство обаче е било пропагандно.
"Тази книга е за всички нас, за нашите спомени и ни разказва какво беше. Тя няма за цел да срути милеенето на нашите по-възрастни роднини и приятели по онова време", сподели авторът.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снежка Пенева ръководи един от емблематичните клубове във Варна. Н е за пръв път застава пред микрофона ни - говорим си за музикални вкусове и предпочитания: "Горди сме, че втора година сме морски дом на Rebel Rebel - нова алтернативна българска авторска музика. Съдържанието е многопластово (кои са те - в звуковия файл). Много трип-хоп, сайкаделик,..
Християн Облаков за красивите сгради и (не) познатата история на Варна: "От 15 години се опитвам да систематизирам нещата за града, които съм успял да открия. Архитектурното наследство от края на 19 и началото на 20 век (имената на архитектите - в звуковия файл). Градът е претърпял сериозна трансформация само за няколко десетилетия. Поколенията..
Темата ни за Варненско лято продължава с именития австрийски диригент Мартин Зигхарт и Ганчо Ганчев, заместник - председател на Българския хоров съюз и експерт към отдел Култура в община Варна. Те ни разказват за концерта с Меса в h moll от Й. С. Бах на 12 септември - концерт, с който официално се открива международния хоров конкурс „Проф. Георги..
Марио Хосен, артистичен директор на Варненско лято, слага началото на едно варненско "Радиокафе": "Имаме симпозиум, посветен на маузиката на дунавските страни. Както и барок. Успяхме да станем притегателен център на музиколози, след техните доклади - камерно музикални концерти, които да илюстрират темите им от матинетата им. Над 40 години концертирам..
Валери Петров е плод на любовна история, досущ като тази на Ромео и Жулиета, породена от враждата между Монтеки и Капулети. Бащата на писателя - Нисим Юда Меворах е роден в София и е сефарадски евреин. Той е професор по правни науки, специалист по семейно, облигационно и наследствено право, виден адвокат, обществен деятел и дипломат, преподавател..
В днешната ни среща продължаваме разказа за една от значимите фамилии по нашите земи. Маджаровият род, с корени във възрожденска Копривщица, се отличава с просветените си представители. А един от тях разбива стереотипите на 20-и век. Нейното име е Анна Михайлова Маджарова, по-късно по мъж Стайнова. Родена е на 31и декември 1894 г. в древния град..
Жанет Митева и книгата ѝ за историята на царския дворец: