В Централното фоайе на Националната библиотека “Св.св. Кирил и Методий“, бяха представени две нови издания, свързани с вълшебството на мистичния Изток. За едното от тях - новото издание на „Китайски приказки“, разказа пред Радио София, доц. д-р Антония Цанкова - преподавател в Софийския университет по дисциплините “Граматика на китайския, старокитайския език“ и “Практически китайски език-устен превод“
Доц. Цанкова има научни изследвания в областта на граматиката на съвременния и класическия китайски език, функционалната лингвистика, семантиката и прагматиката. Тя е и съставител на сборника „Китайски приказки“.
Доц. д-р Антония Цанкова разкри как се избира от огромното приказно богатство на Китай най-важното, което би могло да привлече детската читателска аудитория.
„Писмената литература – сказания, предания, притчи, митове, легенди, в Китай са изключително многобройни, тъй като китайската цивилизация има около 3 500 години писмена история и през тези хилядолетия тя продължава да надгражда непрекъснатата си писмена история. Това е една цивилизация, която няма прекъсване на нишката на развитието си, въпреки историческите катаклизми, през които всяка една цивилизация преминава“, отбеляза доц. Цанкова.
По думите й, сред огромното богатство на писмената и фолклорна история на Китай, има открояващи се емблематични произведения, които са известни на носителите на китайската култура и на хората, занимаващи се с изследването й. Проектът е иницииран от наше издателство, което прави вече цяла серия от такива сборници – “Приказки на народите“ .
„И дойде ред и на китайските приказки и при първоначалния подбор наистина беше голямо предизвикателство“, разкри тя и допълни, че след направения по-широк подбор е получила и консултация от докторант от катедрата по "Китаистика".
„Консултирахме се с нея, за да каже и тя като носител на тази култура, кои са най-обичаните, най-харесвани и дълбоко трогващи китайската душа приказки, и така стигнахме до дванадесет в това издание“, сподели доц. д-р Антония Цанкова.
Освен вълнуващо пътешествие до двореца на Нефритения император, читателят ще се потопи и в историята на възникването на китайския зодиак, в специалната легенда преразказана като приказка, озаглавена „Животните от китайсия зодиак“. Това е една интересна история, която дава представа за различни страни от китайския начин на мислене и устройство на света. Някои по-класически притчи също са преразказани по достъпен и приятен за четене начин.
Всяка приказка от изданието завършва с мъдра поука, а това дава възможност на малкия читател да се запознае с културата и обичаите на древен Китай.
"Красивите илюстрации са дело на Борис Стоилов, който се занимава с илюстриране на книги повече от 30 години и има много добро чувство за естетиката на всяка една страна и култура която изобразява", посоци още доц. д-р Антония Цанкова.
Преводът на приказките е на Христина Теодосиева и Мая Ненчева - млади вече завършили студенти и преподаватели по "Китаистика".
Чуйте още от разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно