Ходенето по буквите на Марин Бодаков - история за живата българска литература

Повече за изданието разказа пред Радио София, Зорница Христова.

Една книга, която има за свой предмет паметта на нашата литература – от една страна, това, което остава от нашето време, а от друга е пример за възможностите на културната журналистика, да достигне до различни територии, да говори на различни езици, да съживява различни места от литературния свят и начинът, по който общуваме чрез думите, посочи тя и допълни:

"Сборникът включва статии от 1997 до 2013 г. във вестник "Култура", които са се опитвали да проследят процесите в нашата литература в дълбочина и са направили това сладкодумно, смешно на моменти, но винаги задълбочено. Той представлява една литературна история, която не е само история на видимите факти – обикновено литературните истории включват само отпечатаните книги и статии постфактум, а това е литературна история, писана на момента. Тя включва целия жизнен процес на литературата, не дисекция на откъснато растение, на нещо вече мъртво, а запис, кадри, които събрани заедно онагледяват като във видеозапис самото случващо се живо създание, каквото е българската литература.“

Този сборник съдържа както рецензии за книги, което бе гръбнакът на рубриката “Ходене по буквите“, също и литературни спорове за случили се литературни събития, за нещо, което би трябвало да има определена тежест, а се е получило другояче, за напрежения, за опити да се наложи едно литературно събитие, за друго културно събитие, което твърде много усяда, закостенява и започва да губи своя характер, съдържа дори литературни разговори – официални и неофициални – това е жива материя и нейният живец се усеща много силно в книгата, анализира Зорница Христова.

Тенденциите уловени в реално време и в тяхната взаимовръзка.

"Едно от големите предимства на статиите в тази книга е, че никоя от тях не е писана изолирано, в тях личат бързите прибежки до прочита на съседни книги, до други литературни явления. Понякога книгите, които се рецензират, са обединени на място, чрез някаква установена между тях логическа връзка, нещо, което много трудно откриваме в съвременната литературна критика", изтъкна тя.

Рецензиите, писани в 10-годишен период назад във времето, са доста точни и проникновени, не биха ни учудили констатациите и прочитите, а само тяхната дата. Това се дължи на едно основно изискване, което авторът на тази книга поставяше пред себе си – изискването за критическа искреност, рецензиите не са писани конюнктурно, нито с оглед силните на деня, оценките в тях са директни и честни с цялата експертност на която авторът е бил способен, твърди Зорница Христова.

С нея разговаря Лили Големинова. Чуйте в звуковия файл.