Читателската аудитория на най-старата културна институция на София и най-голямата публична библиотека в България днес наброява 91 хиляди читатели (с 10 хил. повече от 2022-ра). От активната читателска публика над 60% са млади хора до 28 години. Читателите на библиотеката през м.г. са се увеличили с нови 21 хиляди. Заетите от софиянци книги за дома са вече 630 хиляди, а посещенията дневно са близо 1500.
През 2024 г. библиотеката очаква своя сто хиляден читател.
За потребителите е достъпен най-богатият документално-информационен архив за историята на София, както и електронен каталог с 250 хил. тома книги, български и чужди дигитални ресурси, образователни и информационни услуги, собствени цифрови платформи, сред които най-новата „Личната библиотека на Симеон Радев“ – част от бъдещия дигитален портал на Столична библиотека „Бележити Българи“.
През 2023 г. във филиал „Студентски“ на Столичната библиотека бе открита за младите хора нова модерна комфортна зона за учене, индивидуална и споделена работа и общуване, реновират се и читателските пространства във филиал „Люлин“, който тази година ще отбележи 40 години от създаването си.
През октомври м.г. бе открита музейната зала „Личната библиотека на Кирил Христов“, която заедно с експозициите на библиотечните колекции на д-р Константин Стоилов и Симеон Радев ще бъде част от бъдещия музеен литературен комплекс „Бележити българи“ с уникалните лични библиотеки на видни публични личности и творци на България.
През 2023 г. Столична библиотека предложи на читателите си близо 22 хил. тома нови книги, като 25% от тях са на български класици и съвременни наши автори.
И през 2023 г. в тренда остава търсенето на съвременна българска художествена литература, на издания по история, философия и политика, приложна психология, книги за самопознание, здравословен начин на живот, екология, пътешествия и туризъм.
С голяма популярност сред читателите се ползват и мемоарните издания, биографиите и автобиографиите на наши видни обществени личности и известни творци. Неизменен остава интересът на читателската аудитория към родната литературна класика – култовите творби на големите български поети и писатели винаги се четат от читатели от различни поколения.
Тазгодишното издание на „Годишни награди 2023“ включва категориите: Читател на годината, Писател на годината, Поет на годината, Най-четен автор на научна и научнопопулярна литература, Най-четен автор на детска литература и медии, популяризирали дейността на библиотеката.
Изборът на най-четените съвременни български автори се прави от читателската аудитория на Столична библиотека въз основа на статистика от електронния каталог.
В категопия „Писател на годината“ 2023 са отличени Георги Господинов („Времеубежище“, „В пукнатините на канона“, „Физика на тъгата“)
Писател на годината – автор на най-четена книга, Захари Карабашлиев – роман „Раната“
Най-четени автори на художествена литература са: Здравка Евтимова („Резерват за хора и вълци“, „Пернишки разкази“), Теодора Димова („Не ви познавам“, „Поразените“, „Майките“) Георги Мишев („Мир на страха ни“, „Патриархат“, „Матриархат“, „Дунав мост“)
Сред най-четените съвременни български писатели в библиотеката са: Алек Попов, Виктория Бешлийска, Георги Бърдаров, Стефан Цанев, Александър Секулов.
Най-четен поет – Иван Ланджев („Ти, непрестанна новина“, „Ние според мансардата“, „По вина на Боби Фишер“)
Подгласници в категория поезия са Мирела Иванова („Седем“, „Бавно“) и Валентина Радинска („Поне“, „Всичко“, „Душата расте“).
Сред най-четените автори на поезия са: Владимир Левчев, Ани Илков, Георги Гаврилов, Виолета Кунева, Недялко Йорданов.
Най-четен автор на научна и научнопопулярна литература е проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев („Историко-философски изследвания“ – 3 тома, „Другото Средновековие“, „Нощта през Средновековието“, „Средновековни философи“). Подгласницив категория „Най четени автори на научна и научнопопулярна литература“ са: д-р Огнян Димов („Агресията в семейството“, Тревожността“), Георги Милков („Истории от ръчния багаж“), Ади и Милен Цанови („Жива клетка за супер имунитет“, „21 дни да промениш живота си!“, „Непрочетена книга за здравето“). Други четени автори в категорията са: проф. Вили Лилков, д-р Петър Величков, Слави Панайотов, доц. д-р Тодор Чобанов, Юлияна Антонова-Мурата, Виктор Топалов.
Най четен автор на книга за София – Тони Николов, („Бленувана София“, „Спомнена София“)
Най-четен автор на детска литература е Мария Донева („Азбука с животни професионалисти“, „Мишките отиват на опера”, „Нетърпение в кутия”). Подгласници в категорията са: Иван Раденков („Истории от големия двор: Изчезналото слънце“, „Приключенията на Кураж Фураж, Гризни Халва и Пане Кашкавале в царство Патладжания“, „Вкусът на приключенията“), Цанко Лалев („Моята първа книга“, „Приказки и легенди за владетели и герои“, „Най-великите личности на България“), Евгения Войнова („Давид“, „Сто жаби“, „Цветна бъркотия“, „Матея“, „Вкусна бъркотия“). Сред най-четените автори на книга за деца са :Цвета Брестничка, Катя Антонова, Николай Пенчев, Майя Дългъчева, Юлия Спиридонова.
Специална награда на Директора на Столична Библиотека получиха Владимир Зарев и Георги Константинов
В категорията „Най-активни читатели“ отличени са:
В категория "Медии"- за оригинално представяне на книжовното наследство, дигиталните ресурси и културните събития на Столична библиотека са отличени
Пред БНР-Радио София директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова не скри своето вълнение:
„За мен е огромна радост и чест, че днес в Библиотеката сме заедно – писатели, автори на научни книги, детски писатели, поети, тук са медиите, но най-важното – читателите, разбира се, заедно постигнахме много неочаквани за нас резултати – вече 9 години работим по Програма за насърчаване на четенето на съвременна българска литература, работим заедно по проекти и програми, слушателите, читателите на София са съпричастни към нашите кампании и „Зелени библиотеки“ , „Зелени библиотеки на Витоша“ и „Годишните награди“. Всичко това е огромен успех. Залите са пълни, читалните на Столичната библиотека са пълни, все повече автори се включват днес."
Всеки един от отличените писатели и поети е бил гост в ефира на Радио София, нашият екип насърчава четенето и както посещаването на различни културни инициативи.
С Юлия Цинзова разговаря Яна Спиридонова.
"Разговор с психолог. Разбиране и преработка на детските емоции" - е акцентът на организираната тематична среща от Фондация "За нашите деца", която ще се проведе на 22 ноември с родители на деца от 0 до 7 години. Детето показва своите емоции още в утробата на майката, без да има представа и да осъзнава какви са те, това разказа в..
Макар днес да живеем значително по-дълго от нашите предци, основните причини за смъртност остават все същите социално-значими заболявания - сърдечно-съдови, невродегенеративни и метаболитни нарушения. “Когато говорим за анализ на един сложен процес, какъвто е биологичното остаряване, на клетките, тъканите, органите на човешкото тяло и на всички..
Отбелязваме Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици. През тази година темата е: “Антимикробната резистентност е невидима, аз не съм“ и има за цел да повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като поставя пациентите в центъра на дискусията. Прекомерната и..
Българският фонд за жените отбелазва своите 20 години, 20 години подкрепа за правата на жените в България. Фондът е основан през 2004година от Станимира Хаджичитова и нейни съмишленички. Международната конференция “Феминизмът е за всички“ събра на 14 ноември представители на организации, подкрепени от Българския фонд за жените (БФЖ),..
Фондация за достъп до права (FAR) се присъедини към 29 организации, за да предупреди, че Пактът на ЕС за миграцията и убежището рискува да не успее да защити непридружените деца на границите на Европа. Въпреки че Пактът на ЕС включва редица гаранции за защита на непридружените деца, на практика той вероятно ще изложи децата на още по-големи рискове...
"Мълчанието на майките" е дългоочакваното продължение на криминалната поредица за инспектор Елена Бланко, от испанската литературна сензация Кармен Мола. Също както в предишните три книги – „Кървавата годеница“, "Пурпурната мрежа“ и "Годината на свинята“, историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща. Преводът и този път е на Анелия..
Даниела Белчева е от Варна, живяла е и е работила в Скандинавските страни и откакто си е в България създава фина, елегантна и стилна музика, най-вече на територията на джаза, но не само. За нея 2024 година преминава под знака на третия й албум “Naïve”. Той беше представен в съпътстващата програма на Международния музикален фестивал „Варненско лято“,..