Читателската аудитория на най-старата културна институция на София и най-голямата публична библиотека в България днес наброява 91 хиляди читатели (с 10 хил. повече от 2022-ра). От активната читателска публика над 60% са млади хора до 28 години. Читателите на библиотеката през м.г. са се увеличили с нови 21 хиляди. Заетите от софиянци книги за дома са вече 630 хиляди, а посещенията дневно са близо 1500.
През 2024 г. библиотеката очаква своя сто хиляден читател.
За потребителите е достъпен най-богатият документално-информационен архив за историята на София, както и електронен каталог с 250 хил. тома книги, български и чужди дигитални ресурси, образователни и информационни услуги, собствени цифрови платформи, сред които най-новата „Личната библиотека на Симеон Радев“ – част от бъдещия дигитален портал на Столична библиотека „Бележити Българи“.
През 2023 г. във филиал „Студентски“ на Столичната библиотека бе открита за младите хора нова модерна комфортна зона за учене, индивидуална и споделена работа и общуване, реновират се и читателските пространства във филиал „Люлин“, който тази година ще отбележи 40 години от създаването си.
През октомври м.г. бе открита музейната зала „Личната библиотека на Кирил Христов“, която заедно с експозициите на библиотечните колекции на д-р Константин Стоилов и Симеон Радев ще бъде част от бъдещия музеен литературен комплекс „Бележити българи“ с уникалните лични библиотеки на видни публични личности и творци на България.
През 2023 г. Столична библиотека предложи на читателите си близо 22 хил. тома нови книги, като 25% от тях са на български класици и съвременни наши автори.
И през 2023 г. в тренда остава търсенето на съвременна българска художествена литература, на издания по история, философия и политика, приложна психология, книги за самопознание, здравословен начин на живот, екология, пътешествия и туризъм.
С голяма популярност сред читателите се ползват и мемоарните издания, биографиите и автобиографиите на наши видни обществени личности и известни творци. Неизменен остава интересът на читателската аудитория към родната литературна класика – култовите творби на големите български поети и писатели винаги се четат от читатели от различни поколения.
Тазгодишното издание на „Годишни награди 2023“ включва категориите: Читател на годината, Писател на годината, Поет на годината, Най-четен автор на научна и научнопопулярна литература, Най-четен автор на детска литература и медии, популяризирали дейността на библиотеката.
Изборът на най-четените съвременни български автори се прави от читателската аудитория на Столична библиотека въз основа на статистика от електронния каталог.
В категопия „Писател на годината“ 2023 са отличени Георги Господинов („Времеубежище“, „В пукнатините на канона“, „Физика на тъгата“)
Писател на годината – автор на най-четена книга, Захари Карабашлиев – роман „Раната“
Най-четени автори на художествена литература са: Здравка Евтимова („Резерват за хора и вълци“, „Пернишки разкази“), Теодора Димова („Не ви познавам“, „Поразените“, „Майките“) Георги Мишев („Мир на страха ни“, „Патриархат“, „Матриархат“, „Дунав мост“)
Сред най-четените съвременни български писатели в библиотеката са: Алек Попов, Виктория Бешлийска, Георги Бърдаров, Стефан Цанев, Александър Секулов.
Най-четен поет – Иван Ланджев („Ти, непрестанна новина“, „Ние според мансардата“, „По вина на Боби Фишер“)
Подгласници в категория поезия са Мирела Иванова („Седем“, „Бавно“) и Валентина Радинска („Поне“, „Всичко“, „Душата расте“).
Сред най-четените автори на поезия са: Владимир Левчев, Ани Илков, Георги Гаврилов, Виолета Кунева, Недялко Йорданов.
Най-четен автор на научна и научнопопулярна литература е проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев („Историко-философски изследвания“ – 3 тома, „Другото Средновековие“, „Нощта през Средновековието“, „Средновековни философи“). Подгласницив категория „Най четени автори на научна и научнопопулярна литература“ са: д-р Огнян Димов („Агресията в семейството“, Тревожността“), Георги Милков („Истории от ръчния багаж“), Ади и Милен Цанови („Жива клетка за супер имунитет“, „21 дни да промениш живота си!“, „Непрочетена книга за здравето“). Други четени автори в категорията са: проф. Вили Лилков, д-р Петър Величков, Слави Панайотов, доц. д-р Тодор Чобанов, Юлияна Антонова-Мурата, Виктор Топалов.
Най четен автор на книга за София – Тони Николов, („Бленувана София“, „Спомнена София“)
Най-четен автор на детска литература е Мария Донева („Азбука с животни професионалисти“, „Мишките отиват на опера”, „Нетърпение в кутия”). Подгласници в категорията са: Иван Раденков („Истории от големия двор: Изчезналото слънце“, „Приключенията на Кураж Фураж, Гризни Халва и Пане Кашкавале в царство Патладжания“, „Вкусът на приключенията“), Цанко Лалев („Моята първа книга“, „Приказки и легенди за владетели и герои“, „Най-великите личности на България“), Евгения Войнова („Давид“, „Сто жаби“, „Цветна бъркотия“, „Матея“, „Вкусна бъркотия“). Сред най-четените автори на книга за деца са :Цвета Брестничка, Катя Антонова, Николай Пенчев, Майя Дългъчева, Юлия Спиридонова.
Специална награда на Директора на Столична Библиотека получиха Владимир Зарев и Георги Константинов
В категорията „Най-активни читатели“ отличени са:
В категория "Медии"- за оригинално представяне на книжовното наследство, дигиталните ресурси и културните събития на Столична библиотека са отличени
Пред БНР-Радио София директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова не скри своето вълнение:
„За мен е огромна радост и чест, че днес в Библиотеката сме заедно – писатели, автори на научни книги, детски писатели, поети, тук са медиите, но най-важното – читателите, разбира се, заедно постигнахме много неочаквани за нас резултати – вече 9 години работим по Програма за насърчаване на четенето на съвременна българска литература, работим заедно по проекти и програми, слушателите, читателите на София са съпричастни към нашите кампании и „Зелени библиотеки“ , „Зелени библиотеки на Витоша“ и „Годишните награди“. Всичко това е огромен успех. Залите са пълни, читалните на Столичната библиотека са пълни, все повече автори се включват днес."
Всеки един от отличените писатели и поети е бил гост в ефира на Радио София, нашият екип насърчава четенето и както посещаването на различни културни инициативи.
С Юлия Цинзова разговаря Яна Спиридонова.
Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..
Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..
Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..
Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..
Броим врабчетата на 27.04 – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..
Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..
Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; · Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали