Книгата "Неизбежният съюз Берлин-Рим-Москва" на българския журналист в емиграция Александър Ликов предрича съюза между Германия и СССР шест месеца преди пакта Молотов-Рибентроп. Тя е написана на френски език, издадена е през февруари 1937 г. в Женева и ни връща в първите 30-40 години на ХХ век. Неин автор под псевдоним е българският журналист в емиграция от 1923 г. Александър Ликов (1887-1954).
В книгата се прави паралел, от една страна между идеологията на фашизма и нацизма, а от друга на болшевизма. Авторът предрича съдбовния предстоящ съюз между Германия и СССР шест месеца преди подписването на пакта Рибентроп-Молотов.
Екземпляр от "Неизбежният съюз Берлин-Рим-Москва" се намира в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Метoдий", но до 1990 г. достъпът до него е бил забранен.
В предаването "Радиокафе" гостува Тони Николов – философ и журналист, главен редактор на Портал "Култура", преводач от френски, автор на предговора. Той разказа за извървения път от легендата за съществуването и до момента, в който е трябвало да напише отзив за нея. Всичко започва през 1995 година, по време на докторантските му години в Париж, когато се среща с Евгений Силянов – български дипломат на Царска България.
"Човекът, разказал ми пръв за тази необичайна творба – Евгений Силянов (1907–1997) – бе човек легенда, за когото трябва да кажа няколко думи. Български царски дипломат и френски журналист, син на Христо Силянов, летописеца на "Илинден", той побираше в себе си поне няколко български времена, странно сплитащи се в една перспектива в изтичащия ХХ в.", разказва Николов.
Научавайки за книгата той се посвещава на усърдно й търсене няколко години.
"Опитвахме в интернет да напишем някакво заглавие, но не излизаше книгата", разкрива той. Години по-късно през 2009, политикът Лъчезар Тошев му съобщава, че е открил изданието. При срещата им получава ксерокопие, на което е видно, че изданието е съхранявано в специален фонд.
"Което означаваше, че от 1941, когато книгата е подарена, до пролетта на 1990 година никой не е имал право да я чете без разрешение от службите", допълва Тони Николов.
Според Николов това не е тип журналистическа съдържаща репортажи, а по-скоро философски трактат.
"Тя се опитва да представи какво ще се случва с тоталитарните държави и диктатури срещу демокрациите. Обяснява какво представлява тоталитарната държава, която ти отнема свободата, взима ти ресурса, който бива впрегнат за армията. Но пропагандата ще промива мозъците на хората, карайки ги да да смятат, че са все по-щастливи, тласкайки ги към нови войни, защото диктатурата трябва да има завоевания, да живее с врага, имайки непрекъснато враг. Призивът на автора е да се консолидират демокрациите, доколкото са останали в Европа, прогнозира сблъсъкът на диктатурите, които ще се унищожат, но преди това ще се сближат, как ще се промени съзнанието на хората, какви нови хора ще създадат тези диктатури, колко е опасно всичко това", пояснява Тони Николов.
Събитията в "Неизбежният съюз Берлин-Рим-Москва" са прогнозирани 2 години (1937) преди да се случат по време на Втората световна война (1939). Това е един трактат по политическа философия на френски, написан с препратки към литературата, с много богата литературна и философска култура, отбелязва журналистът.
Откъде авторът на "Неизбежният съюз Берлин-Рим-Москва" е черпил информация за всичко написано, още интересни детайли за самия него, както и паралелите с днешната действителност, които са изключително интересни, чуйте в разговора с Тони Николов. С него разговаря Гергана Пейкова.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...
Книгата със съвременна поезия “Билет за никъде другаде” на Нели Станева е избрана в дългия списък за наградите “Перото”. “Това е важна награда. Има си традиция. Като цяло обаче аз съм имунизирана срещу тези надпревари, макар че участвам с удоволствие в тях. Те са като тренировка за егото и това, което е след егото на автора”, коментира Нели Станева..
Ясно
Разкъсана облачност