Страда ли Европа и в частност – България, от вълната патриотизъм или по-скоро от девиациите му? Какви са проявите на патриотарщината в съвремието ни и редки ли са примерите за здравословни, обединителни, осмислящи патриотични инициативи?
Това е основата на срещата и разговора, които се състояха в студиото на БНР-Радио София в присъствието и участието на проф. Александър Кьосев.
По думите му разликата между двете понятия е описана още от Ботев. Патриотизмът е нещо в общ интерес, а патриотарщината е в частен.
Патриотизмът е много по-стар от национализма. Той възниква в малки общности, в които хората обичат малките си отечества – село, град, към които да се таи топло човешко чувство. От 18. век насам модерните нации са в многомилионни колективи, опосредени от технологии и комуникации. Тогава националните държави взема „на въоръжение“ патриотизма и неговия интимен речник превръщат в идеологически.
Снимки: Георги Нейков
Нацията е съставена от много социални етноси, прослойки, от хора и класи с различни интереси. Като всяко модерно общество, нейният интерес трябва да е сложна резултанта на съставните интереси. Това е безкрайна дискусия, обясни ученият.
Едната гледна точка е, че националният интерес е свързана с общото благо. Според марксистите е трудно на се намери такова общо благо. Либералният възглед твърди, че то може да се формулира след възможни компромисни договаряния.
Друга гледна точка и теория обяснява реалността с абстракции и геополитически напрежения, породени от геополитически интереси.
"Аз обаче смятам, че Америка, България, Русия не са политически абстракции, а функция на своите общества. Интересът им, тяхното общо благо исторически се променя в зависимост от това как обществата предоговорят интереса си вътре в себе си. Връщането към „политиката на реалностите“, на циничното договаряне на интереси е нещо много опасно в съвременния свят... Трябва да направим всичко възможно това да не се случи", коментира Кьосев
Той даде пример и отвъд Атлантическия океан, където въпреки повдигнатите обвинения към Доналд Тръмп, хора по форумите казват: "Няма значение какво е правил, важното е, че го обичаме".
"В някои общества разобличенията въздействат силно на обществото, но някъде и понякога излиза, че любовта е по-силна и от истината", отбеляза ученият.
Наскоро по негова инициатива пред скулптурната фигура на Алеко Константинов бе отбелязана годишнината от рождението на писателя. В Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“ предстои да бъде организирано събитие във връзка със сборник есета на българския философ Асен Игнатов, писана в Германия и друга на българин, който е писал под английски псевдоним в Париж през 30-те години на миналия век. И двамата са предвидили някои процеси, на които ставаме свидетели днес.
В дискусия на литературоведи са се обединили около критиката, че във „Времеубежище“ на Георги Господинов България е представена по твърде сатирично-деформиран начин. Това филтрира други явления, други персонажи и представители на българското, коментира още Александър Кьосев. Авторът на романа, отличен с наградата „Букър“ е отговорил, че е мислел книгата за сатира, а всъщност сме свидетели на описаното в нея.
По думите на професора интелектуалците у нас „имат грях“ - позволили са налагането на фейлетонна представа за България, за което са помогнали и водещи вестници, както и вулгарните романи на Христо Калчев през 90-те години на миналия век.
"България е много по-интересна, тя е по-сложен човешки свят, в него има дълбочини, култура, има изключителни хора и странни персонажи със свои проекти", изтъкна проф. Кьосев.
В разговора стана дума и за изследването на учения (100 страници) за татуирането на национални герои по различни части на тялото, защо децата, дошли у нас от чужбина, трябва да учат "Аз съм българче" (защото стихотворението е част от кодовете на нашата култура), както и че хорото пред Народния театър не е традиция, а – според проф. Кьосев – в днешно време то се играе с цел да се скандализира някого.
Чуйте разговора на Даниел Ненчев.
Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..
Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..
Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..
Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..
Броим врабчетата на 27.04 – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..
Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..
Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; · Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..