Така тази седмица освен изложението и церемонията по връчването на наградите за Новия европейски Баухаус (NEB), тече Деветият Кохезионен форум. Съвсем в духа на ценностите на NEB, сред които красотата върви редом с устойчивостта, конгресният център, в който се провежда Кохезионния форум (модерна сама по себе си сграда) има топла връзка към комплекса от галерии и все повече в помещенията около основните зали се виждат творби, например, на Рене Магрит. А самият Брюксел посреща всички свои посетители с напомнянето (с надписи, улични инсталации, всякакви хитроумни решения и експозиции), че сюрреализмът става на 100 през 2024 и че той се е зародил не само в Париж, но и в Брюксел.
Сега за кохезионната политика и нейното бъдеще. Форумът преминава под знака на две годишнини – 30 години единен европейски пазар и 20 години от най-голямото разширение на ЕС. През 2004 (три години преди нас) към европейското семейство се присъединяват Чехия, Словакия, Словения, Полша, Унгария, трите балтийски държави (Литва, Латвия к Естония), Малта и Кипър. Отчита се, че ако тогава средният БВП на глава от населението в тези страни е бил 52 % от средния за ЕС, към днешна дата той достига почти 80% от европейските стойности. Хубавото е, че този ръст идва и от увеличаването на продуктивността на работещите в по-малко развитите региони на ново присъединилите се тогава държави. Проблемът е, че далеч не всички региони се развиват с еднакво темпо – някои процъфтяват веднага, с инерцията и свежестта на новите възможности, в други обаче разликата с богатите региони в Европа се задълбочава.
Ключовата роля на кохезионната политика се обсъжда и днес, в светлината и на Деветия доклад за икономическо, социално и териториално сближаване https://ec.europa.eu/regional_policy/information-sources/cohesion-report_en, който излезе непосредствено преди форума.
За последния програмен период кохезионните фондове са обхващали средно 13 % от общите инвестиции на държавите – членки, като за по-новите и по-малко развити страни от ЕС (категория, в която сме и ние) стига до 51 %. 23 милиарда евро от кохезионните средства са били пренасочени за битката с Ковид, но именно благодарение на кохезионните фондове повечето региони са се завърнали по-бързо към нормалния живот след пандемията.
Бедността продължава да съществува, и то в почти всички региони на Европа. Демографската криза също засяга цяла Европа. Темата за големите градове и все по-голямото струпване на хора (и съответно на инвестиции) там е в центъра на панелите, които събират кметове, представители на институциите в Европа, но и на бизнеса и академичните среди. Всички са единодушни, че представителите на градовете и регионите трябва да са там, когато се създават програмите и начина на изразходване на средствата за сближаване на регионите във всеки един аспект. Това е и една от основните препоръки на доклада – все повече кохезионните програми да се съобразяват със спецификата на конкретния регион.
Деветият кохезионен форум се организира от Главна дирекция "Регионална политика" (DG Regio) на Европейската комисия.
Повече за събитията в Брюксел чуйте от Лили Големинова в звуковия файл.
Коментатори във "Форум" тази седмица са социологът Елена Дариева и историкът Светослав Живков. Заедно с водещия Константин Лавсов, част от темите, които дискутираха, бяха: - САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия - подобряване на двустранните отношения и договаряне на край на войната в Украйна - Доналд Тръмп и обкръжението му - Има ли бойкот..
Жители на "Кремиковци“ излязоха на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района. Недоволството на местните е свързано с контрола на бариерата, която често образува "тапа" в рамките на 20 до 40 минути. Христо Недялков е на 47 години. Живее в столичния район "Кремиковци". Казва, че последните 15 години е все по-трудно преминаването през..
С частична политическа подкрепа, изразена от парламентарно представени партии и ангажимент да продължат усилията в осигуряване на достъпна и качествена храна, премина дискусия по темата, която се проведе по-рано днес. Макар сериозен фокус да бе поставен върху ценообразуването на продуктите, участници в събитието коментираха и нужда от..
София възстановява своя 43% дял в националната икономика, сочат последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво. От тях става ясно, че е налице нормализиране след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. Регионалните неравенства обаче остават големи. Най-голямата регионална икономика..
Националната галерия отново отваря вратите на лабораторията по консервация и реставрация за ценителите на изкуството. Те ще имат възможността да надникнат "зад кулисите" на музея, да видят как се подготвят за експониране произведения на изкуството. Реставратор ще ги запознае с принципите и етиката на съвременната реставрация, както и с..
Успешно приключи проектът "Градска памет: Традиция и Графити", реализиран по Програма "Активни читалища" на Столичната община. Това е поредната инициатива, в която си партнират 2 софийски читалища – НЧ "Иван Вазов – 2014", което е в кв. кв. "Левски В" и НЧ "Васил Левски 1928", което е в "Сухата река". "Това - на фасадата на..
Документалният филм „Скрити белези” на режисьора Георги Тошев и оператора Борис Пинтев е сред селектираните филми за участие във фестивала Master of Art. Лентата разказва за най-успешното българско участие на Биеналето на изкуствата във Венеция. Комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова е своеобразен гид на режисьора Георги Тошев..