Така тази седмица освен изложението и церемонията по връчването на наградите за Новия европейски Баухаус (NEB), тече Деветият Кохезионен форум. Съвсем в духа на ценностите на NEB, сред които красотата върви редом с устойчивостта, конгресният център, в който се провежда Кохезионния форум (модерна сама по себе си сграда) има топла връзка към комплекса от галерии и все повече в помещенията около основните зали се виждат творби, например, на Рене Магрит. А самият Брюксел посреща всички свои посетители с напомнянето (с надписи, улични инсталации, всякакви хитроумни решения и експозиции), че сюрреализмът става на 100 през 2024 и че той се е зародил не само в Париж, но и в Брюксел.
Сега за кохезионната политика и нейното бъдеще. Форумът преминава под знака на две годишнини – 30 години единен европейски пазар и 20 години от най-голямото разширение на ЕС. През 2004 (три години преди нас) към европейското семейство се присъединяват Чехия, Словакия, Словения, Полша, Унгария, трите балтийски държави (Литва, Латвия к Естония), Малта и Кипър. Отчита се, че ако тогава средният БВП на глава от населението в тези страни е бил 52 % от средния за ЕС, към днешна дата той достига почти 80% от европейските стойности. Хубавото е, че този ръст идва и от увеличаването на продуктивността на работещите в по-малко развитите региони на ново присъединилите се тогава държави. Проблемът е, че далеч не всички региони се развиват с еднакво темпо – някои процъфтяват веднага, с инерцията и свежестта на новите възможности, в други обаче разликата с богатите региони в Европа се задълбочава.
Ключовата роля на кохезионната политика се обсъжда и днес, в светлината и на Деветия доклад за икономическо, социално и териториално сближаване https://ec.europa.eu/regional_policy/information-sources/cohesion-report_en, който излезе непосредствено преди форума.
За последния програмен период кохезионните фондове са обхващали средно 13 % от общите инвестиции на държавите – членки, като за по-новите и по-малко развити страни от ЕС (категория, в която сме и ние) стига до 51 %. 23 милиарда евро от кохезионните средства са били пренасочени за битката с Ковид, но именно благодарение на кохезионните фондове повечето региони са се завърнали по-бързо към нормалния живот след пандемията.
Бедността продължава да съществува, и то в почти всички региони на Европа. Демографската криза също засяга цяла Европа. Темата за големите градове и все по-голямото струпване на хора (и съответно на инвестиции) там е в центъра на панелите, които събират кметове, представители на институциите в Европа, но и на бизнеса и академичните среди. Всички са единодушни, че представителите на градовете и регионите трябва да са там, когато се създават програмите и начина на изразходване на средствата за сближаване на регионите във всеки един аспект. Това е и една от основните препоръки на доклада – все повече кохезионните програми да се съобразяват със спецификата на конкретния регион.
Деветият кохезионен форум се организира от Главна дирекция "Регионална политика" (DG Regio) на Европейската комисия.
Повече за събитията в Брюксел чуйте от Лили Големинова в звуковия файл.
В края на миналата година, Агенция "Тренд“ публикува свое проучване за нагласите на българите спрямо 2024 г. и 2025 г., по поръчка на "24 часа“. Според изследването, близо една четвърт от българите определят 2024 г. като добра за България. 38% смятат, че 2025 г. ще бъде по-добра за страната ни. В личен план - 47% очакват 2025-та да е по-добра..
Столичната община и Българската академия на науките ще създадат регистър на бездомните хора. Идеята за този регистър е на БАН от Института за изследване на населението и човека, които се включват в един европейски проект, който има за цел да направи статистика за бездомните хора в Европа. Регистърът касае само бездомните хора в София. Проектът се..
Живеещи в кюстендилското село Ябълково и региона излизат днес отново на протест. Това става две седмици, след като автомобил се блъсна в безстопанствени коне. При удара загина 18-годишно момиче, а други две бяха ранени. Протестиращите настояват за оставката на директора на Областното пътно управление инж. Юлия Божилова. Те..
От Община Пловдив тази сутрин отново предупреждават гражданите за ново замърсяване на въздуха. В населеното място се очаква ново опасно превишение на допустимите норми за атмосферно замърсяване в града със стойности, вариращи от 30 до 100 микрограма на кубичен метър фини прахови частици. Общината призова жителите да не проветряват дълго..
През днешния ден преди обяд все още на много места в низините и котловините ще има мъгли или ниска облачност. След обяд видимостта ще се подобри, но от северозапад ще започне увеличение на облачността, което до полунощ ще обхване цялата страна. Вечерта в северозападните райони ще завали дъжд, който с понижението на температурите много бързо ще премине..
Продължава седмицата, в която анализатори във "Форум" правят равносметка на 2024-та и споделят очакванията си за 2025 година. Арман Бабикян, пиар експерт и Георги Проданов, политолог днес коментираха какво се случва в момента и какви биха били последствията при възможните изходи от продължаващите преговори за редовно..
Заради неефективност на нощния градски транспорт в София Карлос Контрера е предложил съкращаване на линии още през март 2024 година, съобщи пред БНР самият той. Контрера е общински съветник трети мандат и е зам.-председател на Комисията по транспорт в СОС. В доклад (с Ваня Григорова) той се предлага да бъдат спрени две от линиите на нощния..