Историята на чадъра е много стара, изобретяването му крие хилядолетия назад във времето и по исторически данни два древни народа си оспорват първенството за неговото използване. Това са египтяните и китайците, според д-р Вълев.
Има и косвени данни за използване на листа на широколистни растения за предпазване както от дъжд, така и от силното слънце.
Затова и съществуват два вида чадъри – за дъжд и за сянка, отбелязва етнологът.
Слънцезащитният чадър обикновено е изработван от копринен или памучен плат, украсен с дантели, кадифе, бродерия и/или апликации, което подсказва, че слънцезащитните чадъри са използвани предимно от жените. Не е било прието мъже да използват подобни аксесоари в своето всекидневие.
Било нормално слънцезащитни чадъри да се използват по време на различни процесии, официални церемонии и ритуални практики, особено в кралските дворове и в католическата църква.
Колкото до чадърите за дъжд – те били доста по-семпли и груби на вид като обичайните материали, използвани за тяхната направа, са дървени пръти или такива от китова кост с платнено куполче отгоре, покрито обикновено с восък, за да не проникват дъждовните капки. Но и тези чадъри били използвани предимно от дамите.
Именно дъждът е “виновникът“ за появата на чадърите такива, каквито ги познаваме днес, смята д-р Вълев.
В т.нар. традиционен, прединдустриален период българинът е бил подвластен на много суеверия, а дори в известна степен може да кажем и на изкривени представи за света, който го заобикаля.
Според етнолога, това е напълно нормално предвид ниската степен на образованост сред по-голямата част от народа ни, който оформя своя светоглед не върху рационални научни открития, а въз основа на древни митове, фолклорни приказки и на мистични практики.
Въпреки това, от дистанцията на времето все пак може да твърдим, че той не е бил суеверно сляп за това какво става около него и много практично е организирал всекидневието си. Т.е. макар и в някаква степен мистик, българинът е бил и практик, посочи още Илия Вълев. Нашите предци са били напълно наясно, че дъждът е много важен за осигуряването на така необходимата влага за всички растителни посеви по ниви, ливади и градини.
Поверието, че ако вали в ден, който е важен за вас, ще ви върви по вода и ще е на късмет, се свързва с очистителната сила на водата. Тя е един от основните елементи в природата и на практика присъства в почти всички очистителни и посветителни ритуали, включително в християнското кръщение, посочи етнологът.
"Колкото до суеверията за чадърите, познаваме такива и в наши дни, като например “Не отваряй чадър вкъщи, защото е на лошо“. Те са сравнително ново явление в българската култура, защото и чадърите са нов елемент от облеклото и аксесоарите на българите, проникнали първоначално в селищата от градски тип под влиянието на западноевропейската култура. Под ново явление имам предвид и това, че чадърите и всичко свързано с тях проникват бавно и полека с процеса на индустриализацията на страната и отварянето на българина към света, т.е. от средата на XIX век насам", разкри той.
До към средата на XVIII век за предпазване от дъжд мъжете предимно използвали широки наметала с качулки. Синтетичните, полиестерни чадъри, които познаваме днес, са доста по-късно изработени, уточни д-р Вълев. Датировката на тяхното производство е от средата на XX век, но тогава чадърът е и вече масово използван аксесоар, както в женското, така и в мъжкото облекло.
По думите на етнолога, именно оттогава у нас настъпват бавни, но революционни културни процеси, които променят драстично, както бита на обикновения човек, така и целия обществен живот в т. ч. стила и начина на обличане на българите.
Чуйте още разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
Отбелязваме Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици. През тази година темата е: “Антимикробната резистентност е невидима, аз не съм“ и има за цел да повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като поставя пациентите в центъра на дискусията. Прекомерната и..
Българският фонд за жените отбелазва своите 20 години, 20 години подкрепа за правата на жените в България. Фондът е основан през 2004година от Станимира Хаджичитова и нейни съмишленички. Международната конференция “Феминизмът е за всички“ събра на 14 ноември представители на организации, подкрепени от Българския фонд за жените (БФЖ),..
Фондация за достъп до права (FAR) се присъедини към 29 организации, за да предупреди, че Пактът на ЕС за миграцията и убежището рискува да не успее да защити непридружените деца на границите на Европа. Въпреки че Пактът на ЕС включва редица гаранции за защита на непридружените деца, на практика той вероятно ще изложи децата на още по-големи рискове...
"Мълчанието на майките" е дългоочакваното продължение на криминалната поредица за инспектор Елена Бланко, от испанската литературна сензация Кармен Мола. Също както в предишните три книги – „Кървавата годеница“, "Пурпурната мрежа“ и "Годината на свинята“, историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща. Преводът и този път е на Анелия..
Даниела Белчева е от Варна, живяла е и е работила в Скандинавските страни и откакто си е в България създава фина, елегантна и стилна музика, най-вече на територията на джаза, но не само. За нея 2024 година преминава под знака на третия й албум “Naïve”. Той беше представен в съпътстващата програма на Международния музикален фестивал „Варненско лято“,..
Строително скеле на столичния булевард "Данаил Николаев" се е наклонило опасно вследствие на силния вятър в София. Няма пострадали хора, районът е отцепен, съобщиха от СДВР. Жълт код за силен вятър в цялата страна
Валерия Минева е млад режисьор от колоритния град Габрово, която гостува в „Добър вечер, София“ , за да съобщи радостната новина за свой предстоящ гастрол в Théatro отсам канала , където ще постави постановката “Приятнострашно“ . Постановката е по текст на Яна Борисова. "Майсторска комбинация между романтика и хумор, преплетени в..