Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По повод 75 години дипломатически отношения между двете страни

Отбелязваме Дни на китайската култура и наука в България

Снимка: Христина Иванова

През месец ноември 10 университета и много културни центрове в страната са домакини на Дните на китайската култура и наука в България.

Едни от най-изтъкнатите китайски учени и експерти в областта на хуманитарните науки гостуват в различни градове и изнесоха лекции, споделяйки своя академичен опит както със студентите от релевантни специалности, така и с по-широка аудитория. Проектът под мотото „Китай - как и защо“ е иницииран от Посолството на Китайската народна република в България и се реализира със съдействието на Министерството на търговията на Китай и Професионалния колеж по външна търговия на провинция Шанду в чест на 75-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Китай и България.

Гости в предаването “Радиокафе“ бяха Антония Чиликова, координатор на проект и лектор на събитието. 

Евелина Хайм, доктор и преподавател по китайски фолклор в Софийския университет в Катедрата по китаистика, посочи, че интересът й към широкия свят и към възможно най-далечното, най-трудното и най-голямото предизвикателство я подтикват да насочи търсенията си към китайския език и култура.

Дните на китайската култура дават реален шанс на българската аудитория и на студентите от тези над 10 университета в България да могат да добият реална представа за културата, историята, философията и традициите на Китай. 

"Финансира се и се подкрепя от Министерство на търговията на Китай и професионалния колеж по външна търговия на провинция Шанду и не на последно място със специалната подкрепа и съдействие на Посолството на Китайската народна република у нас“, отбеляза Антония Чиликова и допълни, че подборът на лекторите е преминал в няколко стъпки, като в него са се включили и български китаисти – хора, които добре познават Китай, и те са имали думата да кажат, кои са интересните лектори за България, като това са експерти в предимно хуманитарни специалности.

През ноември у нас са пристигнали дванайсет международни гости, като много от тях успяха да вдъхновят със своите лекции и презентации българските си домакини както в университетите, така и в Столичната библиотека и в различните културно-информационни центрове.

Те ще разкрият произхода на китайската цивилизация, нейното развитие, духовност, характеристики на различните епохи и основни насоки от гледна точка на философията, историята, литературата, изкуството, китайската медицина и т. н.

В предаването “Радиокафе“ гостува още и доц. Джан Пън от Пекинския университет по икономика и бизнес. Неговата истинска страст е китайската традиционна култура и по специално т. нар. Пекинска опера, на която години наред доц. Джан посвещава живота си в изучаването, майсторенето и популяризирането на това  изключително изкуство.

От 2019 година той води онлайн курс „Въведение в Пекинската опера“, който получава огромно внимание и е изключително добре приет в цял Китай, също така обикаля света с мисията да направи по-разбираемо изкуството на Пекинската опера. Бил е на посещение в Мичиганския университет и в местни училища, където е пожънал огромен успех, самият той изпълнител на емблематични роли от репертоара на Пекинската опера.

Гост бе и господин Чън Пин И - лектор в Китайската театрална академия. Той е музикант, който свири на традиционен инструмент Дзин Ху - струнен инструмент с две струни, с който се работи много в Пекинската опера. Чън Пин И, работи с повече от 30 актьори в Пекинската опера.

“Какво представлява Пекинската опера е въпрос, който се оказва доста труден. С едно кратко изречение да се предаде смисъла на нещо комплексно, наистина е голямо предизвикателство. Пекинската опера или Дзин Джи, е един от видовете музикална драма в Китай, т.е. нещо, на което човек трябва да може да се наслаждава.

Може да се каже, че този вид музикално и драматично изкуство има представителна стойност за китайската култура. В този вид музикален театър има повествования и елементи на пеене, които могат да бъдат сравнени с ариите в Западната опера. Има елементи, които доближават Дзин Джи и до танца, има и елементи, които могат да бъдат определени като чисто театрални с диалози, които не са изпявани“, обясни той.

„Тук искам да направя утговорката, че макар да споменах няколко различни изкуства, които познавате от собствената си култура, Дзин Джи не е нито едно от тях", обясни доц. Пън Джан.

“Моята основна работа е свързана с музиката в рамките на Пекинската опера, като всъщност музиката се възприема като един съпровод в рамките на представлнието. Моят дял е сравним с ролята на първа цигука в европейските оркестри. Основната музикална линия се определя от моя инструмент“, посочи Чън Пин И.

Пекинсктата опера ще бъде представена днес във Велико Търново от 17.30 часа.

Чуйте още интересни аспекти на Пекинската опера в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.

По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01