Кръстина Денчева от сдружение "Брас перспективи" разказа в предаването "Радиокафе" за новото коледно музикално пътешествие на екипа на "Коледни истории за брас и глас".
"Ноември е месецът, в който творческият ни екип се отправя към Северна Европа, за да продължим музикалното пътешествие за брас и глас, което започна през 2021-ва, с най-красивите старинни песни на Скандинавия, Германия и Нидерландия“, споделя тя.
Денчева е създател на концепцията и продуцент на "Коледни истории за брас и глас".
Традиционните 5 тромбона вече звучат в изпълнение на колеги от 4 държави:
Мустафа Халилов (първи тромбон) - Азербайджан, проф. Атанас Карафезлиев (втори тромбон) и Димитър Стоев (бас тромбон) - България, Катрин Шул (трети тромбон) - САЩ и Хорхе Нието (четвърти тромбон) - Испания.
Сингълът "Sedhel I Fuin" ("Тиха нощ, свята нощ" на езика синдарин) открехва елфическите порти към следващия LP албум "Коледни истории за брас и глас: "Северно сияние" 2025.
Джаз вокалите него са поверени на вокална група "Спектрум".
"Сингълът е много любим за нас - като концепция и като символи, които влагаме в него. Поемаме към едни елфически гори, които са на Север. Това е Север този път с литературна насока, който е определен от Дж. Р. Р. Толкин", разкри Денчева.
Как се зароди цялото хрумване и как елфите се превърнаха в музика?
"Това беше моя идея още в началото на проекта, тъй като имахме нужда заедно с основния ни аранжор Даниел Николов да измислим песни, които са малко на брой но са популярни в цяла Европа по абсолютно безапелационен начин - разказа тя. - Но исках да открия нещо, което да бъде безкрайно неочаквано, включително и за европейската аудитория, която вече имаме. Аз съм запален почитател на Толкин, но не само като литература, но и като автор на прекрасните светове, които обичаме (“Властелинът на пръстените“ “Хобит“,“Силмарилион“), но и като учен – лингвист, филолог. За мен беше една изключително интересна част от проучванията, които правя, свързани с албума и подбора на песните и цялата история с елфическите езици на Толкин, който всъщност е създал нови групи езици, които са изключително добре обмислени, със свои диалектни групи."
Целият разказ как се осъществява за решението ѝ „Тиха нощ, свята нощ“, да бъде преведено на синдарин, може да проследите в разговора.
Денчева намира превода на Алфред Тютинг, създал един абсолютно нов прочит на "Тиха нощ, свята нощ“, който по думите й няма нищо общо с Рождество.
"Когато се прави превод от един език на друг, най-трудно се превеждат стихове, затова никой не ги превежда, а просто се пишат нови.
Великолепният Алфред Тютинг описва в стихове раждането на владетел, следващият елфически владетел и онзи миг на възхита и тишина, която настъпва в момента, в който започва новият цикъл в кръговрата на живота, когато природата се преражда. Една много по-древна, езическа концепция на това, на което по-късно стъпва християнството и което е много тясно свързано със световете на Толкин", поясни тя.
Новата концепция на песента от своя страна изисква прецизност към музикалния аранжимент.
"Предизвикателството беше много сериозно като творческа концепция. Този сингъл, който е крачка към следващия ни албум, е много различен от това, което беше в първите три години като звук и характер на музиката, което слушателят може да усети в първия ни голям албум и двете EP-та , които направихме през 2022 и 2023 година - увери Кръстина Денчева. - В целия ни проект петте тромбона са ключови, те са нашата запазена марка и мисля, че с този сингъл намерихме идеалната комбинация от хора, които да свирят това, което заедно с Дани Николов си представяме."
Още аспекти около сингъла „Sedhel I Fuin“, чуйте в разговора на Лили Големинова, в който от Грьонинген се включи и аранжорът Даниел Николов.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..
Мокър сняг
Дъжд / Сняг
Облачно
Сняг