Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо държавата трябва спешно да компенсира небитовите потребители на електроенергия?

Снимка: БГНЕС

Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите.

Работодателите настояват за запазване на настоящия праг от 180 лева за мегаватчас за небитовите потребители. "Има голям натиск този проблем да се реши час по-скоро", заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

За да се избегнат действия, като блокади на магистрали и гранични пунктове, социалните партньори, работодателските организации и синдикатите са предприели координирани усилия. Проведени са срещи със служебния министър на енергетиката, вицепремиера и министър на финансите. Предстоят още дискусии, включително с представители на парламентарните групи, както и още една среща със служебния министър на енергетиката, уточни Велев.

Ако не бъде въведен компенсаторен механизъм, може да се стигне до национален протест срещу неконкурентните цени на електроенергията, предупреди председателят на УС на АИКБ.

"Целта е да се въведе механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени електроенергетиката в България за над 600 хиляди небитови потребители, сред които са не само предприятията, но и детски градини, училища, болници, музеи", подчерта Велев.

Без компенсации предприятията губят неконкурентоспособност, поскъпването ще се отрази на произвежданите стоки и ще доведе до инфлация.

За другите небитови потребители увеличението също е шоково.

  • Компенсациите за бизнеса за високите цени на тока бяха въведени през 2021 г. като мярка за защита на дейността му. Първоначално те се определяха по месеци, но от 2022 г. насам като "таван", над който държавата покриваше разхода чрез Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Този праг беше определен първоначално на 250 лв. на мегаватчас (МВтч), после стана 200 лв. на МВтч от 2023 г., а от юли миналата година до края на декември - 180 лв. наМВтч.

Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), предупреди за сериозни последици за българската икономика, ако няма компенсаторен механизъм за свръхвисоките цени на електроенергията.

Той припомни как се повишила цената през последните месеци на 2024 г. и предупреди за опасност от закриване на производства и съкращаване на работна ръка, на обедняване на всеки български гражданин, защото ще се наложи да купуваме по-скъпи стоки.

Васил Тодоров, заместник-председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), изрази подкрепа за запазване на компенсациите, но подчерта необходимостта от дългосрочни решения. Той предложи възстановяване на практиката за дългосрочни договори, особено за енергоемките индустрии, въвеждане на енергийна ефективност за сгради и съоръжения, инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и интелигентни електрически мрежи.

Сред небитовите потребители са и болниците Снимка: Кремена Данева

Тодор Капитанов, вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), подчерта, че високите цени на електроенергията заплашват финансовата стабилност на предприятията, което води до възпрепятстване евентуално повишаване на заплатите и ограничаване на разходите за инвестиции.

Йоанис Партениотис, вицепрезидент на Конфедерацията на труда "Подкрепа", изтъкна, че компенсациите са жизненоважни не само за бизнеса, но и за ключови сектори като образование, здравеопазване, култура и водоснабдяване.

Служебният министър на енергетиката пък обясни, че още миналата седмица е внесъл предложение до правителството за решаване на проблема, но без парламента, то не може да заработи.

"Задължително условие за тази програма е да бъде осигурен този липсващ ресурс, който е около 105 млн. лв. за изплащане на компенсациите за декември, е наличието на Закон за държавния бюджет или така наречения удължителен закон", разясни Владимир Малинов, служебен министър на енергетиката.

Повече ще научите от звуковия файл.

По публикацията работи: Георги Нейков


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ивайло Илиев и Тодор Терзиев

"Форум", 10.01.25: Мълчанието на партийните лидери не е непременно нещо лошо

В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..

публикувано на 10.01.25 в 18:10
Силвия Георгиева

Предизвикателствата пред общините: проектите, системата за отпадъци, преходът към еврозоната

През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..

публикувано на 10.01.25 в 17:06

Как производители и купувачи посрещат повишаването на цените на хляба?

С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..

публикувано на 10.01.25 в 16:53
Посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански

Сигурността в Европа ще е основният приоритет на полското председателството на Съвета на ЕС

На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..

публикувано на 10.01.25 в 16:11
Елена Телбис б БНР-Радио София

Насилието над жени в моноспектакъла "Prima Facie" на актрисата Елена Телбис

Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..

публикувано на 10.01.25 в 15:45
Георги Киряков

Георги Киряков: А върху каква проектоуправленска програма преговарят партиите?

Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..

публикувано на 10.01.25 в 14:54
Н.Пр. Флеминг Стендер - посланик на Кралство Дания в България

В Дания съществува много високо ниво на доверие между хората, както и към институциите

В посолството на Кралство Дания сме развълнувани от 2025 г., защото очакваме това да бъде супер година в дипломатически аспект. Дания очаква с нетърпение тази година, защото от средата на 2025 г. ще поеме председателството на Европейския съюз от Полша. Също така от 1 януари се присъединихме към Съвета за сигурност на ООН, както и към..

публикувано на 10.01.25 в 14:03