Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите.
Работодателите настояват за запазване на настоящия праг от 180 лева за мегаватчас за небитовите потребители. "Има голям натиск този проблем да се реши час по-скоро", заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
За да се избегнат действия, като блокади на магистрали и гранични пунктове, социалните партньори, работодателските организации и синдикатите са предприели координирани усилия. Проведени са срещи със служебния министър на енергетиката, вицепремиера и министър на финансите. Предстоят още дискусии, включително с представители на парламентарните групи, както и още една среща със служебния министър на енергетиката, уточни Велев.
Ако не бъде въведен компенсаторен механизъм, може да се стигне до национален протест срещу неконкурентните цени на електроенергията, предупреди председателят на УС на АИКБ.
"Целта е да се въведе механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени електроенергетиката в България за над 600 хиляди небитови потребители, сред които са не само предприятията, но и детски градини, училища, болници, музеи", подчерта Велев.
Без компенсации предприятията губят неконкурентоспособност, поскъпването ще се отрази на произвежданите стоки и ще доведе до инфлация.
За другите небитови потребители увеличението също е шоково.
Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), предупреди за сериозни последици за българската икономика, ако няма компенсаторен механизъм за свръхвисоките цени на електроенергията.
Той припомни как се повишила цената през последните месеци на 2024 г. и предупреди за опасност от закриване на производства и съкращаване на работна ръка, на обедняване на всеки български гражданин, защото ще се наложи да купуваме по-скъпи стоки.
Васил Тодоров, заместник-председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), изрази подкрепа за запазване на компенсациите, но подчерта необходимостта от дългосрочни решения. Той предложи възстановяване на практиката за дългосрочни договори, особено за енергоемките индустрии, въвеждане на енергийна ефективност за сгради и съоръжения, инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и интелигентни електрически мрежи.
Тодор Капитанов, вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), подчерта, че високите цени на електроенергията заплашват финансовата стабилност на предприятията, което води до възпрепятстване евентуално повишаване на заплатите и ограничаване на разходите за инвестиции.
Йоанис Партениотис, вицепрезидент на Конфедерацията на труда "Подкрепа", изтъкна, че компенсациите са жизненоважни не само за бизнеса, но и за ключови сектори като образование, здравеопазване, култура и водоснабдяване.
Служебният министър на енергетиката пък обясни, че още миналата седмица е внесъл предложение до правителството за решаване на проблема, но без парламента, то не може да заработи.
"Задължително условие за тази програма е да бъде осигурен този липсващ ресурс, който е около 105 млн. лв. за изплащане на компенсациите за декември, е наличието на Закон за държавния бюджет или така наречения удължителен закон", разясни Владимир Малинов, служебен министър на енергетиката.
Повече ще научите от звуковия файл.
С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста интересни хора, от които научих много неща. Когато минавам покрай БНР сърцето ми бие по-бързо. Освен..
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..
Мъгла
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно
Ясно