Обмисля се нова философия за даване на българско гражданство

Оказва се, че българското гражданство, получено на основание на български произход, е доста привлекателно и в повечето случаи служи като еднопосочен билет за мечтаните богати страни от ЕС. За последните 10 години, по данни на правосъдното министерство, 120 174 са подадените молби на това основание, от които са отхвърлени 14,61 на сто. Причината за повишения интерес е в това, че позволява придобиването на гражданство по натурализация по облекчена процедура – без задължителния 5-годишен престой в страната, наличие на доход и занаят, както и владеене на български език. Законът за българското гражданство признава българския корен на лице с поне един възходящ роднина (баща, майка, дядо), който е българин. В момента тази процедура отнема средно 18 месеца – четири е проверката на кандидатите от МВР, а около една година те са проверявани и от ДАНС. За тази година, до 31 август подадените молби са 5400, а българско гражданство са получили 4400 души, подали молбите си преди години. По думите на зам.-министъра на правосъдието Петко Петков, който е и председател на Съвета по гражданството, процесът по обработката на молбите през последната година е бил затруднен заради разкритието на прокуратурата през 2014 г., че Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) е издала стотици неподкрепени с доказателства удостоверения за български произход в периода 2011-2013 г.

Агенцията има нов председател, който много стриктно следи за спазването на правилата и не бих казал, че съществува все още проблем в ДАБЧ, – продължи зам.-министър Петков. – Но това ще бъде усетено в Министерството на правосъдието едва следващата година, защото сега се обработват молбите, издадени през „проблемния период“. Другият голям проблем е, че значителна част от молителите не разполагат с необходимите официални документи за произход. Такива документи принципно съществуват в държавния или във военния архив. Тези, които подхождат отговорно, обикновено успяват да се снабдят с необходимите документи. Но има лица, предимно от албански и македонски произход, за които доказването на произхода с официални документи е проблем.

Борис Вангелов – председател на ДАБЧ, твърди, че процедурата по издаване на удостоверение за български произход е съкратена от няколко месеца на 20 дни, стига да бъдат представени необходимите документи.

Какво се случва, ако молителите нямат официален документ за произход?

Ако нямат, но са от български произход, се приема документ за произход, издаден от местна организация, регистрирана по смисъла на Закона за българите, живеещи извън Република България, – уточнява Борис Вангелов. – Особено са улеснени тези, които живеят в страни, които са били част от СССР, защото притежават държавни документи на своите роднини, в които е упомената националността. Но други са много затруднени, особено в Македония, където личните документи, доказващи български произход, са целенасочено унищожавани от съответните местни власти. Малцина са тези, които биха могли да намерят интересуващите ги документи в нашите архиви.

За облекчаване на процедурата за получаване на българско гражданство по произход има внесен законопроект за изменение на съществуващия закон, което предвижда възможност при липса на официални документи, удостоверяващи произход, такъв да може да бъде доказван с нотариално заверена декларация.

За мен това е твърде кардинално решение на проблема, защото дава възможност на лица, които нямат български произход, да декларират такъв, коментира зам.-министър Петков. – Открива се възможност за получаване на гражданство по бързата процедура и от страна на терористи, например. Затова Министерството на правосъдието предложи и на общественото внимание, и на парламента идеята кандидатите за българско гражданство да полагат тест, който да включва познания по българска история, култура, държавно устройство. Така кандидатите за гражданство ще покажат съпричастност към страната. Такъв метод са възприели почти всички държави от ЕС. Германия го възприе през 2008 г. и той работи доста успешно. Това е посоката в която да мисли както законодателят, така и обществото. Кога точно това ще се случи тепърва ще се установи.