Сурвакането е най-характерният новогодишен български обичай, който остава и до ден днешен. Сурвачката се изработва от свежи дрянови клонки, може и лескови пръчки. Окичва се с всичко, което земята през годината е родила – орехи, пуканки, сини сливи, ошав, колачета, чесън, слагат се червени вълнени конци, както и паричка.

Сурвакането е предимно за деца. Те се събират на групи и започват да обхождат домовете на близки и съседи. Започват да сурвакат от своя дом, още с идването на 1-ви януари. След това обхождат останалите къщи. Със сурвакането се цели годината да бъде здрава. Вярва се, че когато сурвакарите влизат в къщите, техните благопожелания ще предпазят хората и домовете от премеждия, от лоши срещи, ще осигурят успех на стопаните. Поради това децата първо сурвакат стопаните, а в селата се сурвакат и животните

Как трябва да се посрещнат сурвакарите?

Домакините предварително трябва да се подготвят за това. Даряват ги с кравайчета, сушени плодове, орехи, пари, малки подаръци. Когато са от по-големи сурвакарските групи се даряват месо и вино, традиция останала от миналото. Дава се и пита хляб, може и пари.