Първият „Славянски дом“  у нас е създаден в димитровградското село Ябълково и  аботи като  първият в страната интернационален таен революционен комитет, включващ чехи, поляци и българи. Така започва втората любопитна история, публикувана в рубриката  „Любопитно от областта“ на страницата на областна администрация Хасково. Идеята хрумнала на областния управител  д-р Стефка Здравкова. Според нея,  в извънредната ситуация, в която се намираме, е изключително важно да запазим духа си и да бъдем позитивни. Така се родила новата инициатива „Любопитно от областта“, с която се цели да се показват любопитни факти от историята, географията и постиженията на Хасково и региона, които са малко известни или непознати досега.

Първата история, с която започва инициативата е свързана с построяването на оградата на църквата „Св. Иван Рилски“ в хасковското с. Конуш. През 1941 г. тогавашният кмет Йордан Цонев направил първото водоснабдяване на селото от чешмата, която се намира в двора на храма. Точно до нея е поставена плоча с имената на 54 войници, загинали в Първата световна война. За да огради паметника, кметът решил да поиска щикове от музея в София. От там му предоставят 108 щика на участници в реални бойни сражения през Балканската война. С тях е направена уникалната ограда, която може да се види и днес.

Историята на Славянския дом води началото си от 1869 г. и завършва през 1873 г., когато край  Ябълково – някогашното с. Алмали, се строи Барон-Хиршовата железница, свързваща  Одрин и Септември. През есента на 1870 година в селото пристигат чешките инженери Георги Прошек, Антон Пелц, проф. Свобода Острова и поляците пан Бако (Банковски) и пан Домбровски. Османската управа им предлага да квартируват в Пловдив, но те избират Алмали, защото научават, че в селото има таен революционен комитет, чийто председател е даскал Ралов, буден учител и приятел на Васил Левски. Пръв помощник на даскала е поп Калин.

Свещеникът създава специална сграда за инженерите, която Прошек нарича „Славянски дом“, в който започва да действа едно  от първите светски училища в хасковско. Школото е  създадено по чешки образец. Даскал Ралов обучава учениците и просвещава населението, Антон Пелц се занимава с физкултурната и военната подготовка, а проф. Острова раздава средства на бедните и лекува болните. Прошек използва позициите си, за да пренася тайно революционната поща и да доставя оръжие на комитетите под прикритието, че са необходими за охраната на железопътната линия. Подробно  описаните тегоби и издевателства над българското население изпраша в Прага на своя брат Богдан. Там той ги превежда на английски и френски и публикува в парижката и лондонската преса като по този начин стават достояние на света.

В село Ябълково чешкият инженер се среща  с Васил Левски, от когото остава запленен. Това и  е една от причините след Освобождението, той да участва в инициирането и изграждането на паметника на Апостола в София. Интересен факт е, че лично Васил Левски няколко пъти присъства на полагането на клетва на новоприетите членове в комитета. Веднъж той пристига в селото от Чирпан преоблечен като булка. В книгата на Стоян Заимов е записано, че Левски казва за Алмали: „Отивам при верни хора“.

Любопитен факт е, че Георги Прошек заминава за Одрин, заедно със свои приятели, където извършва т. нар. „лудо предприятие“ – демонтира около 200 метра от ж.п. релсите, които е проектирал. С това той забавя с около 30 часа преминаването на военни ешалони, което се оказва изключително важно за изхода на битката.

Българският революционер Георги Бенковски също е свързан със село Ябълково. Той неведнъж е посещавал къщата на даскал Ралов, а през годината, в която загива Левски, се е лекувал две седмици в нея. Там научава и новината за смъртта на Апостола.

Следващата история в „Любопитно от областта ще бъде късче от историята на Харманли.