Затварянето на културните институти, заради първата вълна на пандемията COVID-19, не подмина и Държавен архив-Стара Загора. Точно тогава пазителите на документалната памет успяха да подредят част от фоновете си, а сред тях да открият и най- старите документи в държавното хранилище. Именно те ще бъдат представени от младши експерт Калина Маджарова на VII национална научна конференция, "Старопланинският регион. Минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм", организирана от РИМ - Габрово и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", на 22 октомври в Габрово.
В интервю Маджарова сподели, че документите са били съхранявани във фонд 356-К, където са документите на Църковното настоятелство на храм Свети Атанасий в село Виден, община Павел баня.
Намерените два жълти листа груба хартия, изписани с османотурски надписи, след експертиза на специалисти в София и превод от Михаил Иванов се оказват, че са буюрулдия /заповед на висш орган на властта, везир или бейлер-бей/ от 18 IX 1858 г. и султански ферман от 6-15 III 1859 г., от времето на султан Абдул Меджид I. Те са написани на венецианска хартия, уточни Калина Маджарова. Двата документа са в духа на хатихумаюна /добрата новина/ от 1856 г. и касаят обновлението на храм Свети Атанасий в село Карагитлий, днес село Виден.
Любопитен факт е, че на гърба на документите архивистите са разчели изчисления направени от отец Георги Трополов, с дата 13 II 1949 година. Вероятно негова родственица е автор на кратката история за храм Свети Атанасий, която ви предлагаме да прочетете:
"По традиция, наследена от Юлиянския календар, на 31 януари жителите на с. Виден, община Павел баня честват храмовия си празник, посветен на Свети Атанасий, патрон на старата местна църква. Тя вече не съществува. Останали са само руините й, потънали в крайбрежни води на язовир „Копринка”. Над тях самотно се извисява все още запазената кула на камбанарията. Преди години двойка щъркели бяха свили на купола й гнездо, но и те изчезнаха. Туристите, посещаващи тези места, нарекоха храма „Потопената църква” и в пътеписите си обвиват миналото й в романтична мъгла. Но това минало е доста драматично. Някъде към 1836 г. християните от селото, известно през 19 в. с името Карагитлий, наемат майстори от Дебърско и започват задружно да градят тази църква с парични дарения от всяко семейство. Но средствата все не достигат и строежът се проточва над 20 години. Наложило се дори селските първенци да поискат финансова помощ от известният български книжовник Александър Екзарх (1810-1891), тогава издател на „Цариградски вестник”. Църквата е завършена между 1851-1854 г. и по външност на сградата и интериор е била един от най-хубавите православни храмове в района. По време на Руско-Турската война, селото е „бастисано” от башибозуци, а храмът – опожарен. Възстановен е след 1908 г. по инициатива на тогавашния свещеник Иван Цветков. Изписването й е било възложено на Казанлъшкия художник-зограф Петьо Ганин, сподвижник на Васил Левски. И до сега остава спорен въпросът дали иконите на иконостаса са били запазени от старата църква или са изписвани наново. Според художникът-реставратор доц. Стоян Николов, те са дело на майстори от Тревненската школа и вероятно са били спасени от пожара през 1878 г. След като започва изграждането на язовир „Копринка” (тогава „Георги Димитров”), част от селото попада в чашката му и с постановление на Министерски съвет от 1960 г. повечето семейства са изселени, а къщите им – разрушени. При максимално завирен обем водите на язовира заливат основите на храма и той започва да се руши. Благодарение на съобразителността и чувството за отговорност на съвсем младия тогава павелбански свещеник Иван Тотунов, иконите от иконостаса, двете камбани, двата кристални полилея и част от църковната утвар са били пренесени и грижовно съхранявани половин век в църквата „Рождество Богородично” на Павел баня. За съжаление, никой от духовните и културни институции от онова време не се е сетил да направи снимки на църквата, на интериора, на импозантния иконостас и ценните стенописи в нея преди тя да рухне. Така един безценен архитектурно-художествен паметник е унищожен безвъзвратно", пише Йорданка Трополова от Павел баня.Две от победителките от последното издание на конкурса за млади изпълнители на български народни песни "Славейче" направиха първия си професионален запис в студиото на Радио Стара Загора. Владилена Радева на 11 години и 15-годишната Ралица Генчева, от..
Седмичен културен календар на община Ямбол 3 февруари – 9 февруари 2025 4 февруари, вторник „Диалогът със самотата“- музикално-поетичен спектакъл с непознати камерни песни от Тодор Попов по идея на..
С рисунки и поетични редове четвъртокласници от Шесто ОУ „Свети Никола“ гр.Стара Загора споделиха впечатления от посещението си в Окръжен съд – Стара Загора. Учениците бяха гости на съда в „Деня на отворените врати“, проведен в края на 2024..
Културен афиш 3 – 9 февруари 2025 г. Понеделник 03.02.2025 ДО РЕ МИ в пелени – „МУЗИКАЛНОТО ВЛАКЧЕ“ -Спектакъл за деца от 0 до 3г. Режисура Станислава Ризова, Красимира Георгиева 10.00 ч., Оперен театър Вторник 04.02.2025 „Децата на..
Всички старозагорци и гости на града, които нямат търпение да експериментират с дигитални и художествени средства, могат да го направят на 8 февруари 2025 г. (събота) между 11.00 и 12.30 ч. Вълнуващата образователна среща в Художествена галерия – Стара..
На 31 януари, от 19.00 часа, Симфоничният оркестър на Държавна опера-Стара Загора, под диригентската палка на маестро Ивайло Кринчев, ще представи първия за юбилейната 2025 концерт с избрани творби на Джордж Гершуин. В програмата са включени „Кубинска..
Над 40 книги - поезия, проза, научни изследвания, сборници, каталози, албуми и библиографски издания на автори от Сливен и региона, издадени през изминалата 2024 година , представят днес, от 17.00 часа, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ ,..
„Не бях аз“ – спектакъл-продължение на един от най-обичаните български филми „Вчера“ ще бъде представен в Стара Загора на 31 януари от 19. в Културен център. Главните герои Дана и Иван се срещат след 35 години. Автор отново е Владо Даверов, музиката е..
Рецитал по повод 130 години от рождението на Гео Милев с участието на учениците от Природоматематическата гимназия „Гео Милев“ в Стара Загора ще се проведе тази вечер. Началният час е 18, а мястото на събитието къща музей „Гео Милев“ в Стара..
Началото на годината за Театралната школа към Куклен театър Стара Загора започна с уъркшоп по импровизационен театър, ръководен от актьора Живко Джуранов. Групата започна и репетиции на спектакъл по комедията на Шекспир „Сън в лятна нощ“, чиято..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net