Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В багрите и нишките по родните носии има магия, древни символи и наричания

Исторически музей "Искра" събра в каталог български шевици от Възраждането

3
Момчил Маринов, директор на ИМ "Искра" представи каталога "Багри и нишки".
Снимка: ИМ

Български шевици, бродирани през Възраждането, събра в каталог Исторически музей „Искра“ в Казанлък. Луксозното издание с богати изображения е наречено „Багри и нишки“ и е едно от събитията, с които институцията отбелязва 120 години от създаването си.

На страниците на „Багри и нишки“ могат да се видят образци от шевици, събирани от Чудомир и Иван Енчев-Видю.

Исторически музей „Искра“ успешно приключи дейността си по проект, свързан с дейности по опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства в музеите и художествените галерии.

Целта на проекта е да представи в каталог подбрана колекция шевици от фонд „Етнография“.

В каталога са включени шевици от ризи, сокайни шевици, кърпи, свиленици, ръкави на ризи, опашки на сукмани и други. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Какво е включено в "Багри и нишки" разказва главният уредник в отдел "Етнография" Венелина Илиева.

„Всички знаят, че българската народна шевица има много символи, които минават през вековете и запазват традицията. Дори в нашия каталог сме публикували около 10-тина шевици подарени от Иван Енчев- Видю, които той донася от Софийско. Тамошната женска народна носия се отличава с едни страхотни ръкави на ризата, които се наричат свиленици, думата идва от това, че те се бродират с коприна, която се нарича свила. Целият ръкав е запълнен в червено с различни символи като ромбове, елбетици, свастики и други подобни“, припомня Илиева.

Знае се че Чудомир и Петър Топузов, като създатели на музея също са събирал шевици от началото на 20 и края на 19 век. Те също са запазени в музея. Каталогът също е възможност да съберем за поколенията примери за народни шевици от времето на възраждане от края на 19 век, казва Илиева.

По проекта са дигитализирани тези образци на електронен носител, след което са издадени и в каталога.

Досега не сме имали възможност да покажем цялото богатство от шевици в отдел "Етнография". Това сега дава шанс на всички да се докоснат до запазените красоти на народните носии, споделя Венелина Илиева.

В каталога са показани и събираните от Иван Енчев-Видю шевици на тракийските бежанци от Лозенград и Дедеагач.

Най-много обаче са примерите от шевици от балканджиите. Когато червеното, характерно за балканджиите, се срещне с жълтото на старозагорското поле, се случва една прекрасна магия, пише Чудомир.

Любопитно за шевицата е, че тя е с много тясна регионална особеност.

„По шевицата може да се познае дали жената е мома, дали е от богато семейство, дали е вече омъжена или по-възрастна. Когато жената бродира шевицата, тя прави един вид наричане в тези дрехи за добър живот, за радост, любов, за добруване на нея и цялото й семейство. Любопитно е, че момите избродират в своя чеиз всичките дрехи, които ще им бъдат необходими през целия живот“, казва уредникът в отдел "Етнография" Венелина Илиева.

Тя припомня, че шевицата винаги присъства в дрехите на хората, защото в българската народна култура се смята, че само самодивите и съществата от другия свят носят неукрасени дрехи.

А пътешествениците също се прехласват по народните шевици,  има запазени описания - от чужденци, преминаващи през земите ни, които са били впечатлени от сокайните шевици по забрадките на момите, с които те изглеждали като царици.

В шевиците наистина има много магия и древни символи, които са закодирани. Шевицата е като народна песен, разказва някакъв момент от живота на човека, но изразните средства са други. В наше време ги използваме само като изкуство като красота, но българката от онези времена вижда шевицата като вид защита, обяснява Илиева.

В каталога е разказано и защо винаги част от бодовете в шевицата се объркват нарочно или някои от фигурите се оставят недовършени. Майсторките на везба споделят, че това се прави първо, за да предпази жената от уроки и лоши погледи, а  другата версия е, че само Господ може да бъде съвършен и винаги нещо мъничко се обърква целенасочено.

През 2021 г. Историческият музей отбелязва 120 години от създаването си. Издаването на каталога и популяризирането му пред публика е част от празничната програма на музея по повод годишнината.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Старозагорският куклен театър търси стари шапки, стенни часовници и куфари

За нуждите на 13-тата Творческа лаборатория „Без корени“, която започва на 21 юли,Старозагорският куклен театър се обръща към своята публика за помощ.  В името на експеримента с различни материали, ще са необходими стари: шапки – тип бомбе,..

публикувано на 09.07.24 в 15:36
Димо Генов в Галерия

Художникът Димо Генов: Творейки правим автопортрет на живота си

Днес рожден ден празнува Димо Генов, един от най-харизматичните художници на Стара Загора. За по-младите си колеги той е не само любим учител, а вдъхновяващ пример за пословично трудолюбие и отдаденост към изкуството. Помня, че едно от първите ми..

публикувано на 09.07.24 в 13:20
Огнян Георгиев

Всяка песен разказва история

Песента „Сънят на ореха“ е сред финалистите в Националния конкурс „Бургас и морето" 2024 . Автор на текста е Йордан Пеев, поет, драматург и писател. Музиката е на Митко Динев. Новата песен, с подчертано шлагерно звучене, ще бъде представена пред публика..

публикувано на 08.07.24 в 17:25

Генко Гешев: Ще съживим "Тракийска лира"

Организирането на нови събития и инициативи в сферата на културата като фестивали, концерти, конкурси е целта на новосъздаденото общинското предприятие „Арт Сцена – Стара Загора“, каза избраният за ръководител на звеното проф. Генко Гешев...

публикувано на 08.07.24 в 10:12

"Музата Арт Фестивал" ни връща към българското

Какво е да имаш муза? За творците - може би най-ценния инструмент, а за трима ентусиасти с различни професии, музата се крие в природата на Родопа планина. Фотографът Невена Цветкова, барманът Ива Герджикова-Дончева и инженерът Раденко Велинов имат..

публикувано на 05.07.24 в 18:04

Откриват експозицията „Рисунка и малка пластика“ 2024 в зала „Лубор Байер“

Представителството на СБХ - Стара Загора кани ценителите на изобразителното изкуство и гостите на града на откриването на експозицията „Рисунка и малка пластика“ 2024. То ще бъде на 5 юли от 18:00 ч., в дома на старозагорските художници – изложбена зала..

публикувано на 05.07.24 в 15:35
Силвия Дончева, Муна Афез, Матео и Омар гостуваха в студиото на Радио Стара Загора.

Ученици от Тунис са на театрален обмен в Стара Загора

Театрална ученическа група от Тунис гостува на своите талантливи съмишленици от трупата "Приключенците на франкофонския театър" в Стара Загора. Двете ученически трупи ще представят своите спектакли пред публика в петък от 19 ч. в Регионална..

публикувано на 04.07.24 в 16:18

Нови награди за талантите от театрална школа „Жест“ в Стара Загора

Нови награди прибавят към колекцията си талантите от театрална школа „Жест“ в Стара Загора с ръководител Светла Тодорова. Те са заслужили първа награда за най-добър спектакъл във възрастова група 14-19 г. За “Най-чудното чудо” по Стефан Цанев от..

публикувано на 04.07.24 в 11:34

Ромео и Жулиета танцуват под звездите

Четири поредни вечери са предвидени за премиерата на мюзикъла „Ромео и Жулиета“ , по драмата на Уилям Шекспир и музика на Жерар Пресгурвик. На 19, 20, 21 и 22 юли, на сцената на Античния форум "Августа Траяна" , под звездното небе,..

публикувано на 03.07.24 в 16:50

„Андъкът“ е новият роман на автора Георги Хаджийски, който ни кара да се замислим

Книгата „Андъкът“ е деветата книга на автора Георги Хаджийски и първият роман, който пише и издава. Думата „Андък“ означава дълбока яма, дупка, дол, откъдето се излиза много трудно. В романа е метафора на личностни психофизиологични..

публикувано на 03.07.24 в 13:15