Български шевици, бродирани през Възраждането, събра в каталог Исторически музей „Искра“ в Казанлък. Луксозното издание с богати изображения е наречено „Багри и нишки“ и е едно от събитията, с които институцията отбелязва 120 години от създаването си.

На страниците на „Багри и нишки“ могат да се видят образци от шевици, събирани от Чудомир и Иван Енчев-Видю.

Исторически музей „Искра“ успешно приключи дейността си по проект, свързан с дейности по опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства в музеите и художествените галерии.

Целта на проекта е да представи в каталог подбрана колекция шевици от фонд „Етнография“.

В каталога са включени шевици от ризи, сокайни шевици, кърпи, свиленици, ръкави на ризи, опашки на сукмани и други. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Какво е включено в "Багри и нишки" разказва главният уредник в отдел "Етнография" Венелина Илиева.

„Всички знаят, че българската народна шевица има много символи, които минават през вековете и запазват традицията. Дори в нашия каталог сме публикували около 10-тина шевици подарени от Иван Енчев- Видю, които той донася от Софийско. Тамошната женска народна носия се отличава с едни страхотни ръкави на ризата, които се наричат свиленици, думата идва от това, че те се бродират с коприна, която се нарича свила. Целият ръкав е запълнен в червено с различни символи като ромбове, елбетици, свастики и други подобни“, припомня Илиева.

Знае се че Чудомир и Петър Топузов, като създатели на музея също са събирал шевици от началото на 20 и края на 19 век. Те също са запазени в музея. Каталогът също е възможност да съберем за поколенията примери за народни шевици от времето на възраждане от края на 19 век, казва Илиева.

По проекта са дигитализирани тези образци на електронен носител, след което са издадени и в каталога.

Досега не сме имали възможност да покажем цялото богатство от шевици в отдел "Етнография". Това сега дава шанс на всички да се докоснат до запазените красоти на народните носии, споделя Венелина Илиева.

В каталога са показани и събираните от Иван Енчев-Видю шевици на тракийските бежанци от Лозенград и Дедеагач.

Най-много обаче са примерите от шевици от балканджиите. Когато червеното, характерно за балканджиите, се срещне с жълтото на старозагорското поле, се случва една прекрасна магия, пише Чудомир.

Любопитно за шевицата е, че тя е с много тясна регионална особеност.

„По шевицата може да се познае дали жената е мома, дали е от богато семейство, дали е вече омъжена или по-възрастна. Когато жената бродира шевицата, тя прави един вид наричане в тези дрехи за добър живот, за радост, любов, за добруване на нея и цялото й семейство. Любопитно е, че момите избродират в своя чеиз всичките дрехи, които ще им бъдат необходими през целия живот“, казва уредникът в отдел "Етнография" Венелина Илиева.

Тя припомня, че шевицата винаги присъства в дрехите на хората, защото в българската народна култура се смята, че само самодивите и съществата от другия свят носят неукрасени дрехи.

А пътешествениците също се прехласват по народните шевици,  има запазени описания - от чужденци, преминаващи през земите ни, които са били впечатлени от сокайните шевици по забрадките на момите, с които те изглеждали като царици.

В шевиците наистина има много магия и древни символи, които са закодирани. Шевицата е като народна песен, разказва някакъв момент от живота на човека, но изразните средства са други. В наше време ги използваме само като изкуство като красота, но българката от онези времена вижда шевицата като вид защита, обяснява Илиева.

В каталога е разказано и защо винаги част от бодовете в шевицата се объркват нарочно или някои от фигурите се оставят недовършени. Майсторките на везба споделят, че това се прави първо, за да предпази жената от уроки и лоши погледи, а  другата версия е, че само Господ може да бъде съвършен и винаги нещо мъничко се обърква целенасочено.

През 2021 г. Историческият музей отбелязва 120 години от създаването си. Издаването на каталога и популяризирането му пред публика е част от празничната програма на музея по повод годишнината.