Днес от 18.00 часа в две от залите на Художествена галерия Стара Загора се открива изложба с творби на Никола Кожухаров. Експозицията е посветена на 130 годишнина от рождението на художника. В нея са включени 60 произведения, които бележат периодите в неговото творчество и многообразието на художествените му пристрастия. Показаните творби са от фондовете на ХГ-Стара Загора и ХГ- Казанлък.
В историята на изобразително изкуство Никола Кожухаров е основоположникът на баталния и исторически жанр в българското изкуство. Той е художникът, който илюстрира най-значимите събития от българската история. Автор на исторически композиции, той рисува и импресионистични камерни колоритни творби, които вълнуват с неподправена емоция и ярък колорит.
Никола Кожухаров в роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък. Скоро след това семейството се мести да живее в Стара Загора. Баща му Атанас Кожухаров е дългогодишен директор на Гимназия и основател на археологическо дружество „Августа Траяна“. Завършва Първа мъжка гимназия “Иван Вазов” – Стара Загора (1910 г.) и през есента на същата година е приет студент в Държавното художествено-индустриално училище в София. Учи живопис при проф. Иван Мърквичка и проф. Цено Тодоров. Като студент (1911 г.) открива изложба в Старозагорската девическа гимназия, заедно с художниците Димитър Гюдженов и Васил Маринов.
През 1914 г. печели конкурса за завеса на театрално дружество „Театър“ в Стара Загора и с Димитър Гюдженов заминават за Франция, където специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. След завръщането си в България е приет за член на дружество „Съвременно изкуство“. По време на Първата световна война е военен художник. През 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин.
Избран е за преподавател (1924 – 1929) и професор (1929 – 1962) по рисуване в Художествената академия в София и във Висшия педагогически институт във Велико Търново (1962 – 1967 г.).
Създава много композиции на исторически, военни и битови теми. Вълнуват го легендарни личности и героични събития. Композициите, посветени на Средновековието и Възраждането добиват изключителна популярност и са използвани за илюстрации на учебници по история, календари, картички.
Едни от най-ценните в творчеството му са творбите със сюжет от българския фолклор. През 20–те и 30–те години на ХХ век разширява кръга на интересите и на живописните си изяви. Открива първата си голяма изложба 1922 г. в Стара Загора заедно с Димитър Гюдженов.
Работи много, като избира различни сфери на представяне. Създава завеси на театри, декори на постановки Старозагорския и Народния театър в София. Илюстрира детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, банкноти.
Твори и в областта на стенописта. Първият му опит в тази област са стенописите в читалищния салон на село Кунино (1948). Заедно с Димитър Гюдженов, по покана на старозагорския митрополит Климент, през 1959-1960 г. извършват цялостно изографисване на катедралния храм “Св. Димитър” в Стара Загора. През 1961 г., отново с Димитър Гюдженов рисуват стените на храма „Свети Николай Чудотворец“ във Варна. През 1962 г. е изпратен от митрополит Йосиф да изпише храма “Св. Йоан Рилски” в Търговище. През 1965 г. работи върху стенописите на храма “Св. Петка” в Русе. Стилистиката при изписването на иконите е под влияние на италианския Ренесанс и европейския сецесион.
Автор е на мемориални монументални скулптурни произведения. Негово дело са паметникът във Видин, издигнат в памет на офицерите и войниците от Трети бдински пехотен полк, загинали по време на войните за национално обединение, както и надгробното релефно изображение на митрополит Методий Кусев в Стара Загора. По проект на Никола Кожухаров е изработен и паметникът на Гюро Михайлов в Пловдив, открит на 29 ноември 1938 г.
В периода 1925-1969 г. изписва 27 черкви в страната. Участва в общи художествени изложби и в международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Ню Йорк. За изключителни заслуги към българската култура през 1962 г. Кожухаров е удостоен с орден „Кирил и Методий“, I степен.
Умира на 1 юни 1971 г. в София.
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ в Стара Загора, частни сбирки в страната и чужбина.
В Долината на тракийските царе, между град Шипка и село Шейново, има едно място, прегърнато от зеленина. В ограден двор, с красиво аранжирани цветни пространства, са намира розоварна с дестилерия. Там освен ухание на рози, по това време на годината,..
Читалището във врачанското село Търнава организира фолклорен фестивал "Ехо в родния край" , посветен на народния певец Георги Горелски. Над 500 участници ще запеят песните на именития изпълнител, познат от записите в Радио Стара Загора и Радио София...
Плеяда български актьори, певци и музиканти ще гостуват в Стара Загора на обновения Летен театър на 11 септември от 20ч. Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Койна Русева, Добрин Досев, Николай Урумов, Стефания Колева, Милена Маркова, Катерина..
Добре познатите „нашенци“ на Чудомир от средата на миналия век ще оживеят в Литературно-художествената къща музей в любимия му Казанлък. „Героите на Димитър Чорбаджийски ще проговорят с гласове на известни артисти по проекта „Интерактивна..
При последното ми гостуване в града на Диана – Ямбол,се отбих да изпия кафето си в арт кафето на центъра, до Безистена. В светлия, кокетен и много уютен салон за кафе ме посрещат усмивките на бармана и сервитьора, а от ъглите звучи..
Продажбата на билети за оперните спектакли на Държавна опера – Стара Загора на брега на язовир „Копринка" вече започна от началото на тази работна седмица. Това съобщиха от пресцентъра на община Казанпък. Срещу 20 лева от Културно-информационния център..
От 10 до 13 август жителите и гостите на Казанлък ще могат да се насладят на съвременното българско кино. Пътуващият кинофестивал „Филмирай“ ще гостува в града на розите с някои от най-новите български филмови заглавия. Това съобщи за Радио Стара..
На 12 и 13 август в подножието на Троянския Балкан ще се проведе четвъртият международен фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River 2022 . Нестандартният фест в покрайнините на троянското село Дебнево съчетава магията на изкуството и..
Разкази по северозападен, малко циничен начин и изцяло на северозападен диалект. Разкриващ цялата душевност на хората от този край, както и на абсурдността, в която живеят. Майсторлъкът на Торлака започна от „ Северозападен романь “. Да, романът..
От 8-ми до 15-ти август в гр. Шипка ще се проведат традиционните „Богородични празници“. В програмата на празниците по повод Деня на града са включени документален филм за кавалджията Васил Денев от Шипка, състезания по колоездене за Национална купа..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net