Знаехте ли, че Никола Вапцаров е бил сериозен почитател на оперното изкуство? Че е бягал от училище, за да посещава оперни спектакли? Че е бил поклонник на оперетната прима от 30-те години на миналия век Мими Балканска? Или, че е можел да свири на мандолина?

Всичко това научаваме от историята на най-новата песен от музикалната колекция "Пеещи артисти", в която се превъплъщава един от съвременните актьори-любимци Дарин Ангелов.

През юни 1929 Никола Вапцаров пристига за първи път в дунавската ни столица Русе, заедно със свои колеги, току- що завършили Морското училище във Варна.

Групата е предприела плаване по Дунава с кораба „Минерва”, тогава обслужващ пътническата линия по българското крайбрежие на реката от Силистра до Видин.

В края на следващата, 1930, Никола Вапцаров е изпратен на стаж в Русе – да работи по поддържането на техниката на корабите, притежание на Дунавската полицейска служба.

Така за един период се нарича Дунавската флотилия, защото по онова време победената през Първата световна война България нямала право на своя армия и флот. Може би малцина знаят, че Русе е люлката на българското корабоплаване, родното място на българския морски флот, по-късно преместен във Варна, както и на българското корабостроене.

До януари 1930 Вапцаров стажува на известния български дунавски кораб „Стефан Караджа”, а след това и на „Беломорец”. Работи и като механик в русенската електрическа централа и на помпената станция срещу остров Ледек.

Русенският период на поета, който обикновено се пропуска в повечето статии за него, трае няколко месеца но според неговите биографи в Русе той създава около 30 стихотворения.

Сред тях са: „Несрета”, „Борба”, „Гълъбите гукат”, „Химери”, „Спомени от юг”, „Легенда”, „Измамена”, „Разтрога”, „Аз изгарям н огнена притома”, „В кубрика”, както и прочутото „Пролет моя”.

Интересно е, че младият Вапцаров се увлича силно от театъра. По онова време Русенският драматичен театър е сред водещите у нас, с богат и интересен репертоар, с първокласни артисти като: Никола Икономов, Аспарух Темелков, Мара и Стефан Караламбови, Стоян Бъчваров и режисьори като Георги Стаматов, Матьо Македонски, Владимир Илински. Играят се пиеси от Вазов, Шекспир, Чехов, Островски, Антон Страшимиров, Зудерман, Съмърсет Моъм, Джон Голдсуърти.

В своя бележник той е записал, че за този кратък период е бил 17 пъти на театър. Също така е посещавал и концерти с камерна и хорова музика.

Вапцаров посещава театъра и за втори път е впечатлен от Мими Балканска. Младият курсант познава Мими Балканска от нейните гастроли във Варна, подарява ѝ цветя, а не след дълго написва и стихотворение, което посвещава на талантливата певица.

Стихотворението е в архива на поета, лист 12, написано е с черно мастило и от двете страни.

Заглавието е "На залязващата", датирано е 28. 05. 1930г. Русе, като "Русе" е подчертано с три линии от автора. А историята му достига до нас от Людмила Чешмеджиева, друга звезда от оперетата, която е била близка приятелка на Мими.

"Песен за Мими" излиза неслучайно на 23 юли. На тази дата се навършват едновременно 120 години от рождението на Мими Балканска и 80 години от разстрела на Никола Йонков Вапцаров.

Музиката и аранжиментът на песента са на Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки.